Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]

— Мисля, че е по-добре да говориш директно с Мъртвите.

— Разбира се, Боб. Ще поискам такава връзка посредством бордовия компютър на Хертер-Хол, но преди това е необходимо грижливо програмиране. Той не е много добър компютър, Робин. — Алберт се поколеба, после продължи: — Хм, Робин? Има едно друго интересно нещо.

— Какво е то?

— Както знаеш, когато беше открит Заводът за храна, на него бяха акостирали няколко големи кораби. Оттогава заводът често се наблюдава и броят на корабите е постоянен… разбира се, като не се брои корабът на Хартър-Хол и онзи, с който пристигна момчето преди два дни. Но не е сигурно, че това са едни и същи кораби.

— Какво?

— Не е сигурно, Робин — подчерта той. — Хичиянските кораби много си приличат. Но внимателното проучване на снимките показва, че поне един от големите има различна ориентация. А е възможно и трите. Сякаш корабите, които са били там, са напуснали и на тяхно място са акостирали други.

По гърба ми пробягна студена тръпка.

— Алберт — казах аз, като едва успявах да изрека думите, — знаеш ли какво ми подсказва това?

— Разбира се, Робин — отговори тържествено той. — Това показва, че заводът все още работи. Че той превръща кометните газове в храна „ЧОН“. И че изпраща някъде тази храна.

С мъка преглътнах, но Алберт продължи да говори.

— Също — каза той. — в средата има много йонизираща радиация. Трябва да призная, че не зная откъде идва тя.

— Това опасно ли е за групата Хертер-Хал?

— Не, Робин. Не бих казал. Не повече, отколкото например предаванията на пиезовизията за теб. Озадачава ме не рискът, озадачава ме източникът на това лъчение.