Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Ти и твоят кмет — промърмори Мачука, сякаш се опитваше да си припомни смътно познато лице. Всеки би приел това като признак на сенилност, но Гавира познаваше председателя твърде добре.
— Да — каза той, заинтересуван, наострил сетивата си към нюансите — поведение, което го беше издигнало до сегашното му положение. — Съгласи се да вземе обратно земята и веднага да ни я продаде.
Би могъл да си позволи в гласа му да прозвучи триумфираща нотка, но не го направи. Това беше неписан закон в банка „Картухано“.
— Ще се вдигне врява — каза старецът.
— Не го интересува. Мандатът му свършва след месец и знае, че няма да бъде преизбран.
— Ами пресата?
— Пресата може да бъде купена, дон Октавио. Или да й бъдат подхвърлени няколко по-вкусни мръвки.
Мачука кимна. Всъщност Кановас точно беше прибрал в куфарчето скандалния материал, събран от Гавира за измамите със социалните помощи в областния съвет на Андалусия. Планът беше да го изкарат на бял свят в същото време, когато сключват сделката, за да го използват като димна завеса.
— Без противопоставяне от градския съвет — добави Гавира — и с отдела за наследствата в джоба ни, трябва само да разрешим религиозната страна на проблема. — Той млъкна, като очакваше някаква забележка, но старецът не каза нищо. — Колкото до архиепископа…
Остави изречението недовършено, за да даде на Мачука шанс да му отговори. Имаше нужда от някакъв отговор, от намек или предупреждение.
— Архиепископът иска своя дял — каза най-накрая Мачука. — Дай Божието Богу, разбираш какво искам да кажа.
Той знаеше така добре, както и Гавира, че нещата не бяха толкова прости. Старият негодник.
— Съгласен съм, дон Октавио — каза Гавира.
— Значи няма какво повече да обсъждаме.
Мачука разбърка кафето си и отново се загледа в табелата „Пеня Бетика“. На другата маса, без да подозират за проведения разговор, Перехил и секретарят се наблюдаваха с неприязън. Гавира внимателно подбираше думите и интонацията си.
— При цялото ми уважение, дон Октавио, смятам, че имаме още какво да обсъдим. Това е най-сполучливият ни удар след ЕКСПО’92: три хиляди квадратни метра точно в средата на Санта Крус. Като се има предвид и покупката на „Пуерто Тарга“ от Саудитска Арабия, те струват между 180 и 200 милиона долара. Но вие ще ми позволите да направя най-добрата възможна сделка. — Той отпи от бирата си и остави последната дума да звънти примамливо във въздуха. — Не искам да платя цена, която мога да намаля наполовина. А архиепископът иска цяло състояние.
— Трябва някак да възнаградим монсиньор Корво за това, че си измива ръцете от цялата история. — Мачука разтърка очи. — Или, както се казва, за помощта му в тази операция. Не може всеки ден да накараш архиепископ да се съгласи да секуларизира такава земя, да прогони енорийски свещеник и да събори църква… не е ли така? — Той беше вдигнал една от костеливите си ръце, за да подчертае аргументите си и сега я остави уморено да падне на масата. — Това е деликатна маневра.
— Осъзнавам това. Направих много лични жертри, ако ми позволите да се изразя така.
— Затова се издигна до сегашното си положение. Плати на архиепископа компенсацията, за която ти е намекнал и да приключим с тази страна на нещата. В крайна сметка, парите, с които работиш, ми принадлежат.
— На вас и на останалите акционери, дон Октавио. Това е моя отговорност. Ако съм научил нещо, то е да спазвам споразуменията си, но да не плащам твърде много.
Банкерът сви рамене.
— Прави каквото искаш. Сделката е твоя.
И това беше всичко, за добро или лошо. Беше предупреждение, но не беше достатъчно, за да обезкуражи Панчо Гавира.
— Всичко е под контрол — каза той.
Старият Мачука имаше ум като бръснач. Гавира видя как хищническите му очи се местят от „Пеня Бетика“ към фасадата на банка „Пониенте“. Операциите в Санта Крус и Пуерто Тарга бяха много повече от изгодни сделки. Успешното им приключване означаваше за Гавира разликата между това да наследи Мачука като председател или да застане беззащитен пред борд от директори, които произхождаха от „старите пари“ на Севиля и гледаха неодобрително на амбициозните млади адвокати, издигнали се сами. Гавира преброи още пет удара на пулса си под златния Ролекс.
— Ами свещеникът? — попита старецът с проблясък на интерес. — Чух, че архиепископът още не е убеден в съдействието му.
— Има нещо такова. — Гавира уверено се усмихна. — Но сме взели мерки, за да разрешим проблема. — Той погледна към Перехил на другата маса и несигурно замълча. Чувстваше, че трябва да добави още нещо. — Той е просто един упорит старец.