Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Ръцете на Дрейк се свиха в юмруци. Ужасно беше да си помисли, че Дъф толкова малко се интересува от по-голямата си сестра, че дава Рейвън на същия мъж, който може би е отговорен за смъртта на Дария. Осмели се да погледне към Рейвън и срещна нетрепващия й поглед. Двамата впиха очи един в друг, нейните бяха изпълнени с отчаяние, а неговите — с хладен укор. После тя сведе поглед към чинията си. Дрейк почувства странно трепване и мислено се изруга, задето е допуснал да се размекне. Зае се прилежно с ножа и лъжицата си, сякаш опитвайки се да забрави яростното предизвикателство в зелените очи на Рейвън.
Дългата вечеря най-накрая приключи и дойде ред на развлеченията. Рейвън стана от стола си и се извини. Уолдо скочи на крака и заговори тихо на оръженосеца, който стоеше зад стола му. Оръженосецът кимна и излезе от залата след младата господарка. Дрейк и Дъф изгледаха Уолдо.
— Искам да съм сигурен, че бъдещата ми съпруга ще си почине спокойно тази нощ, без никой да я безпокои — обясни Уолдо. — Наредих на оръженосеца си да пази пред стаята на Рейвън чак докато тя излезе за сватбата.
Дъф погледна втренчено Уолдо, после кимна.
— Много предвидливо от твоя страна, Уолдо. Приятно ми е да знам, че сестра ми ще бъде в добри ръце. Рейвън може би понякога е малко вироглава, но всичко ще се оправи.
— Така е — съгласи се Уолдо. — Наистина ще се оправи. Аз ще се погрижа за това.
Дрейк присви очи, като си помисли за различните методи, които Уолдо би могъл да използва, за да опитоми Рейвън. Никой от тях не беше особено привлекателен.
Рейвън се разхождаше разярена из стаята си. Как се осмелява Уолдо да слага страж пред вратата й? Как се осмелява да я третира като затворничка? Дори още не са женени! Как ли ще се отнася с нея, когато напълно попадне под негова власт? Решавайки да изпробва докъде се простира властта на Уолдо, тя дръзко отвори вратата. Оръженосецът веднага се изправи пред нея.
— С какво мога да ви услужа, милейди?
— Моля, отдръпнете се. Искам да изляза — каза Рейвън с най-авторитетния си тон.
— Съжалявам, милейди. Лорд Уолдо каза, че не ви е позволено да напускате стаята си, докато лорд Дъф не дойде утре сутринта да ви заведе в черквата. Не мога да пусна вътре никого освен прислужницата ви.
Рейвън гневно затръшна вратата под носа на младежа. Затворена! Беше затворена в стаята си и нямаше как да избяга. Колкото и да се ужасяваше от мисълта да стане жена на Уолдо, беше изчерпала всичките си възможности. Дрейк бе последната й надежда. Тя беше обречена… обречена. Утре черковната камбана може би щеше да прогласи нейната смърт вместо сватбата й.
Дрейк се събуди много преди сутрешната служба. Цялата нощ почти не беше мигнал. През дългата безсънна нощ си беше блъскал главата как да си обясни неспиращата омраза на Уолдо към него и не можеше да разбере каква е истинската причина за нея. Всичко това беше стигнало прекалено далеч.
Мисълта на Дрейк се върна към сватбата, която щеше да се състои след няколко часа. Когато камбаната удари шестия час, Дъф ще придружи Рейвън до черквата, където Уолдо ще чака да приеме съпругата си. Според обичая церемонията щеше да се състои на стъпалата пред черквата, ръководена от селския свещеник. След това гостите и селяните щяха да се включат в празненството. Гостите щяха да се съберат в залата, докато селяните и слугите от замъка щяха да насядат край дългите маси, приготвени във вътрешния двор.
Дрейк се изкъпа в потока, който течеше зад палатката, и се облече грижливо. Верен на образа на Черния рицар, той избра прилепнала туника от черно кадифе и черен панталон. И понеже събитието налагаше да има малко цвят, широките ръкави на дългата му до бедрата туника бяха поръбени с лимоновожълт сатен. Меки кожени обувки, леко заострени на пръстите, със сребърни токи допълваха костюма му. Дрейк си сложи късо наметало от пурпурно кадифе с висока яркочервена яка.
Когато камбаните оповестиха шестия час, той яхна Зевс и премина на кон късото разстояние до селската черква. Слезе от седлото, хвърли поводите на оръженосеца си, който подтичваше до него, и се присъедини към тълпата, която чакаше пред черквата идването младоженката.
Дрейк погледна към Уолдо и изкриви устни в презрителна усмивка. Облечен безвкусно в шарена сатенена туника, с един зелен и един розов крачол на панталона, с късо наметало от алено кадифе, той чакаше младоженката пред стъпалата на черквата заедно със свещеника. Лицето му беше почервеняло, сякаш предната нощ непрекъснато се е наливал, а в изражението му се долавяше весело очакване.