Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]

Те отново не му дадоха отговор, и Зейфод се зачуди дали няма да е по-добре, ако превърне своята част от него във въпросителна форма.

— …нали? — добави той.

— Да — отговори роботът.

— Хм, о’кей — каза Зейфод, — какво правите тук, роботи?

Тишина.

— Роботи — каза Зейфод, — какво правите тук, роботи?

— Дошли сме — изскърца роботът, — за Златото на пръчицата.

Зейфод кимна. Той разклати пистолета си, за да предизвика по-голямо желание за отговор. Роботът като че ли разбра това.

— Златната пръчица е част от Ключа, който търсим — продължи роботът, — за да осводим нашите Господари от Крикит.

Зейфод отново кимна и отново разклати пистолета си.

— Ключът — продължи простичко роботът, — беше разпилян в пространството и времето. Златната пръчица е прикрепена към усстройството, което движи вашия кораб. Тя ще бъде част от Ключа. Господарите ни ще бъдат освободени. Пренареждането на Вселената ще продължи.

Зейфод отново кимна.

— За какво говорите? — попита той.

Леко измъчено изражение като че ли мина по напълно безизразното лице на робота. Той като че ли се потискаше от разговора.

— Унищожение — каза той. — Ние търсим Ключа — повтори той, — вече имаме Дървената колона, Стоманената колона, Кристалната колона. След момент ще имаме и Златната пръчица.

— Не, няма.

— Ще я вземем — заяви роботът.

— Не, няма. Тя кара моя кораб да се движи.

— След момент — повтори спокойно роботът, — ще имаме и Златната пръчица.

— Няма — каза Зейфод.

— И после ще трябва да отидем — каза сериозно роботът, — на едно парти.

— О — каза сепнато Зейфод. — Може ли да дойда?

— Не — каза роботът. — Ще те застреляме.

— О, да? — каза Зейфод, размахвайки пистолета си.

— Да — каза роботът и го застреля.

Зейфод беше толкова изненадан, че трябваше да го застрелят повторно, преди да падне.