Песента на гарвана

— Как предпочиташ лимона — в соса или отделно?

Гарвана се взря съсредоточено в нея. Много му се искаше да й зададе още въпроси, за да узнае нещо повече за самата нея и за мъжа, когото някога силно бе обичала. Или поне достатъчно, за да се омъжи за него. Мъж, който, както по всичко изглеждаше, не я бе обичал.

— Остави го отделно — отвърна накрая и не зададе нито един от измъчващите го въпроси. Очите на Жана бяха със зеления оттенък на нефрит, лисваха сребристите искрици, подсказващи вълнение и страст. Нищо, което би могло да го ориентира как е приключил семейният й живот. Как се чувствала тогава — тъжна или пък щастлива? Или може завладяна от апатия и безразличие?

Приятелка, сестра, майка, но не и любовница.

Гарвана трепна вътрешно. Не беше чудно, че Жана реагира по този начин, когато така той й направи искрен комплимент за нежните ръце и топлата усмивка. Запита се дали е обичала мъжа си като любовник или като дете. Заедно с въпроса, изплува и отговорът — тя беше искала любовник, а в замяна се беше омъжила за едно дете.

— Явно съпругът ти е бил слепец! — заяви категорично той.

— Колко мило от твоя страна — отвърна Жана. Усмивката на сочните й устни бе безизразна, очите — студени и безизразни като усмивката. — Но не е нужно, а не е и истина. Марк беше пилот. Имаше отлично зрение. Ще се намери ли тирбушон за виното?

— Обичаше ли го?

— Разбира се, че не — каза тя. — Имам навика да се омъжвам за всеки мъж, с който поне два пъти съм излизала на среща.

— Жана… — започна Гарвана.

— Нямаш ли тирбушон? — попита го с усмивка, ледена като гласа й. — Няма страшно. Братята ми ме научиха да изваждам тапата само с един удар с ръка върху дъното на бутилката, но аз не съм достатъчно силна. Всеки път си натъртвам дланта. Мисля си, че ти ще се справиш далеч по-добре от мен. Ти си як и силен. Също като тях.

— Обичаш ли го още?

— Никой ли не ти е казвал досега, че не е прилично да си пъхаш носа в чужди работи?

— Не. Още ли го обичаш?

— А теб какво те засяга това? — процеди през зъби Жана, чувствайки как се пропуква черупката на безразличие и студенина, в която се мъчеше да се скрие.

— Няма да те оставя да си хабиш живота, като се взираш само в миналото.

— Той нямало да ме остави! — натърти през зъби Жана. Стисна устни и погледна огромния мъж, изправен неподвижно срещу нея. — Моят живот си е моя работа и няма защо ти да се месиш в него! Имам си и баща, и трима по-големи братя, които са поне толкова едри и малко по-арогантни от тебе.

— Обичаш ли още Марк? — попита Гарвана нетърпеливо.

— Не! Не го обичам от момента, когато заплака и поиска да го прегърна, за да заспи в ръцете ми, защото не можел да се застави да прави любов с мене!

— Какво? — зяпна от удивление Гарвана. Тонът му ясно показваше, че не й вярва.

— Той се омъжи за мен, защото винаги ме е харесвал и защото искаше деца и си мислеше, че от мен ще излезе страхотна майка. Мислеше си, че ако въобще някоя жена може да го възбуди, то това съм аз. Той беше сбъркан. Не бих могла да го възбудя, дори наопаки да се обърна. Той си беше обратен и не искаше да приеме този факт.