Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
— Лимони — повтори Жана и подаде глава от хладилния шкаф. — Нали си чувал — едно такова жълто нещо, от което и най-киселото настроение ти изглежда сладко.
Гарвана се разсмя безпомощно и също така безпомощно изруга наум. Мислеше, че го очаква напрегната вечеря със сърдита жена, а влизайки в каютата, се сблъска с изкусителните задни части на Жана и с възстановеното й чувство за хумор. А на него му предстоеше да се пребори със силното, почти диво желание, което го влудяваше. Искаше му се да напуснат залива, преди да се е изкушил да я събори на леглото и да погълне всеки сантиметър от невероятното й тяло.
Само че едва ли щеше да успее, ако не откъсне поглед съблазнително поклащащите се бедрата. Моментално. Още сега!
С въздишка Гарвана си наложи да не гледа приканващите извивки на нейните бедра. Измъкна някаква чиния за стридите от кухненския шкаф и бързо излезе на кърмата, хлопвайки силно вратата след себе си. Внимателно подреди стридите в чинията. Когато погледна крадешком през прозорчето на каютата, видя, че Жана отново се занимаваше с еквилибристика, мушнала глава в дълбокия хладилен шкаф. Ожесточено започна да пренарежда купчината стриди в чинията. И така до три пъти.
— Ура! Намерих няколко лимона! — разнесе се победоносният й глас откъм каютата.
— Слава Богу! — съвсем искрено възкликна Гарвана и се запъти натам.
Отвори вратата и я затвори след себе си, крепейки с една ръка препълнената със стриди чиния. Само един поглед му бе достатъчен, за да разбере, че е подранил. Жана тъкмо се изправяше на крака. Лицето й беше зачервено, а косата разрошена от дългото висене надолу с главата.
А ризата й се беше вдигнала почти до кръста.
Жана също забеляза това. Тъй като ръцете й бяха заети с лимоните, с бързо движение на ханша смъкна ризата надолу. Възбуждащото движение завари неподготвен Гарвана и той неволно изстена.
— Гарване, какво ти е? — погледна го учудено Жана. — Да не си се срязал с ножа за стриди?
Не, но само защото не беше в ръцете ми. Господи, момиче, трябва със закон да забранят такива движения!
Успя да запази тази мисъл за себе си — поне дотолкова му стигаше самообладанието. Пое дълбоко въздух — миришеше на горещи маратонки.
В същия миг и Жана усети миризмата. Захвърли лимоните в мивката, рязко дръпна вратичката на фурната и извади забравените джинси и маратонки си. Гарвана успя да остави чинията със стридите на масата и да хване летящите към него джинси, миг преди да го цапардосат по лицето. Мърморейки на себе си, Жана прехвърляше маратонки те от ръка на ръка.
— Ако знаех, че си толкова гладна, щях да ти дам някое коматче хляб — подхвърли той, оглеждайки джинсите със сериозен вид.
— А кой каза, че умирам за печени джинси? — отвърна Жана и остави долу горещите, но поне здрави обувки. — И кой, моля, превъзнасяше вкуса на пържените маратонки?
Гарвана клекна и разгъна бързо изстиващите джинси. Жана видя как грамадните му ръце се задържаха, поглаждайки износената материя на седалището. Потръпна от разтърсилото я като електрическа искра желание — защо, по дяволите, сега не бе обута с тези джинси?
— Май аз самата се пека на бавен огън! — измърмори тихичко под нос.
— Какво каза?
— Ъ-ъ… дали вече са се охладили, та да мога да ги обуя? — попита бързо тя.
— Хладно ли ти е?
Жана отвори уста, помисли и каза:
— Не, няма да стане.
Гарвана я изгледа косо.
— Какво няма да стане?
— Няма отново да ме въвлечеш в още един от тези твои специални свободно — асоциативни разговори със странни недомлъвки!
Гарвана се засмя, седна на петите си и внимателно мушна ръце в маратонките.
— Трябват им поне още десетина минути, колкото да изчистим малко стриди, и ще са готови за сервиране.
— Добра идея.
Пред изумения му поглед Жана пъхна маратонките във фурната, завъртя ключа на най-силно и затвори вратичката. Обърна се и започна да бърка соса, сякаш нищо не се бе случило. Той не направи нищо — чакаше.
Чакаше.
Чакаше.
Изведнъж дълбокият гърлен, пропит с топлота смях на Гарвана изпълни каютата. Наведе се, загаси фурната и издърпа маратонките.
— Направи го нарочно, нали? — попита той, като продължаваше да се смее.
— Дяволски си прав — съгласи се тя. Правеше усилия да не се разсмее и смешно изкриви устни. — Първото нещо, което една малка сестричка научава е да слуша батковците си, които са и по-големи, и по-силни и по-здрави от нея.
— Малкото ми храбро войниче! — прошепна Гарвана и докосна огнената й коса с такава нежност, че Жана не можа дори да го усети. — Много ли те тормозеха?
Жана тъкмо щеше да се съгласи с категоричен тон, но спря, защото чувстваше, че това не е самата истина.