Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
Жана млъкна. Думите, които току-що изрече, сякаш кънтяха още в малката каюта. Почувства се ужасно. Никога досега на никой не бе разказвала за онази ужасна нощ, когато тя и съпругът й разбраха, че той живее в лъжа. И сега не би се осмелила да го сподели, ако Гарвана не я бе притиснал до стената с настойчивите си въпроси! Пое дълбоко въздух. Искаше й се да може да се свие някъде под шкафа, да се скрие от състрадателния поглед на черните му като нощта очи.
— Това е всичко. Сега по-добре ли се чувстваш? — попита тя. Гласът й трепереше.
— Тъкмо щях да ти задам същия въпрос.
— Никога не съм се чувствала по-зле. Следващия път, моля те, остави ме да се удавя. Вижда ми се доста висока цената, която платих за спасението си.
Гарвана издаде някакъв особен звук, сякаш му бяха ударили плесница.
— Колко странно! — каза накрая. — Същото ми каза и Ейнджъл.
На устните му заигра тъжна, дори измъчена усмивка. Жана почувства, че сърцето й се свива. Разбра, че по някакъв начин го е засегнала дълбоко. Защо — не можеше да си представи. Много по-дълбоко, отколкото той я беше наранил с въпроси си.
Изведнъж целият й гняв се изпари безследно.
— Извинявай — прошепна тя. — Не исках да…
— Няма нищо — отвърна Гарвана и се обърна настрани. — Няма откъде да знаеш. А дори и да знаеше, ще го преживея.
— Ако знаех, никога нямаше да изрека тези думи. Не съм толкова жестока.
Гарвана се обърна към Жана.
— Моето малко храбро войниче! — усмихна й се леко и я потупа по бузата с мазолестата си ръка. — Не си ли разбрала досега една много важна истина? Понякога добротата и любезността не помагат, а точно обратното.
Обърна се отново, отвори едно чекмедже и извади тирбушон. С няколко бързи сръчни движения извади корковата тапа от бутилката.
— Чашите са в шкафа от лявата страна.
Сякаш се движеше на сън, Жана се обърна към шкафа, извади две винени чаши и му ги подаде. Докато той наливаше, тя видя, как ноздрите му се разширяват, вдъхвайки аромата на виното. На лицето му се изписа мълчаливо одобрение. Сипа от светлата, златиста течност, оставяйки свободно място, за да намокри стените на чашата с вино, докато навеждаше глава, за да вдъхне от букета. Този дребен жест говореше за изисканост, която изобщо не се връзваше с грубата риза и изтърканите джинси.
— А какво търсеше самата Ейнджъл? — попита неочаквано Жана. Въпросът като че ли изненада и нея. Нямаше никакво намерение да го разпитва и да човърка явно незарасналите рани.
— Един мъртъв мъж.
Жана замръзна с купата със соса в ръка.
— Тя обичаше ли го?
— Той загина в нощта преди тяхната сватба. Родителите й загинаха в същата автомобилна катастрофа. Тя единствена оживя. Беше контузена тежко и не можеше да се движи. Беше прикована на леглото и чуваше как страда умиращият Грант — мъжът, който трябваше да стане неин съпруг.
Гласът на Гарвана бе равен и безстрастен, от което думите му изглеждаха по-страшни.
Жана затвори очи, потръпвайки от ужас. Трудно можеше да си представи човек мъките и изпитанията на Ейнджъл. Колкото тъжен и мъчителен да беше завършекът на неудачния й брак, не можеше въобще да се сравнява с безумния кошмар да гледаш как умира мъжът, когото обичаш и да не можеш дори да докоснеш ръката му.
— В края на краищата Ейнджъл се оправи — продължи той, докато слагаше чинията със стридите на масата.
— А ти я утеши — изрече гласно Жана мисълта, която я терзаеше в момента. Представи си как стройната блондинка търси утеха в силните ръце на Гарвана.
Гарвана погледна побледнялото изопнато лице на Жана. Запита се каква ли бе причината за тъгата, стаена в невероятните й сиво-зеленикави очи.
— Ейнджъл търсеше опора и утеха в Дери. Дери е по-големият брат на Грант. Но тя се нуждаеше и от нещо друго — нещо, което да й помогне да се освободи от целия натрупан гняв, цялата омраза към живота, отнел й мъжа, когото обичаше. Гневът я унищожаваше. Тя трябваше да обуздае този гняв, преди да се опита да превъзмогне отчаянието — другата страна на гнева.
Жана се втренчи в него с широко отворени очи. Разбра какво й казваше Гарвана. Онези ситните бръчици около устата му бяха следи от мъка и страдание. Спомни си и думите му: Понякога добротата и любезността не помагат, а точно обратното. Едва сега разбра целия им смисъл.
— Значи ти съзнателно, целенасочено, умишлено си станал мишена за гнева й?
Имаше кратка пауза, колкото един удар на сърцето, преди Гарвана да й отговори: