Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
— Дръж — каза и сложи дръжката на ножа в отворената длан на Гарвана. — Отивам да направя сос за стридите. Тук ми е много студено.
Гарвана премести поглед от ножа към стройните голи крака на Жана, които изчезнаха в каютата. Вратата се затвори рязко. Погледна отново ножа. Странно, но имаше усещането, че Жана май би предпочела да го забие в него, отколкото в някоя стрида.
Пета глава
Жана престана да тършува из шкафа за продукти в каютата — търсеше кетчуп и хрян за соса. Беше успяла да си възвърне поне отчасти обичайното благоразумие и хладнокръвие. Каза си, че Гарвана няма никаква вина за това, че толкова много го привличат русокоси „ангели“ с големи печални очи. Така де, можеше да се случи на всеки мъж. Не беше виновен и за това, че ставаше все по-трудно и по-трудно да бъде близо до него, без да го докосва и то по начин, който съвсем не беше ангелски.
А бурята не спираше — вихреше се като разгонен звяр над морето и земята.
От това, което Жана бе успяла да разбере сред пукането и прашенето на радиото, чуващо се всеки път, когато Гарвана се опитваше да улови някоя станция, щяха да останат залостени в залива най-малко още два дена. Едва тогава имаше надежда вятърът да поутихне поне дотолкова, че плаването на по-малки кораби в океана да стане относително безопасно.
Два дни… Само два дена. Налагаше се да обуздава желанията си и да запази чувството за хумор поне още два дни.
Намръщена, извади една кутия с трошачки за стриди, която откри случайно в шкафа. Погледна сърдито трошачките, сякаш й бяха виновни за нещо, и реши, че трябва да се разтърси из големия хладилник на „Черната звезда“, в който Гарвана съхраняваше хранителните запаси. Знаеше, че в малкия няма повече лимони, но се надяваше сериозно да открие поне няколко в големия, макар че досега не беше виждала все още. Очевидно, не беше търсила както се полага. Търсенето на лимони бе сериозна работа, а не просто някакъв каприз, продължи да размишлява в този дух.
Големият хладилен шкаф представляваше един доста дълъг и дълбок пластмасов контейнер, поставен под ватерлинията и оформен така, че да съвпада с извивките на корпуса. Жана повдигна капака на шкафа и надникна вътре. Нямаше видими признаци, че от последния път, когато беше ровила там, са пораснали лимони, но можеше да се закълне, че сред натрапчивата миризма на лук и портокали, усеща и приятен мирис на свежи лимони. Поогледа гъсто наредените едно до друго малки чувалчета, но тъмнината й пречеше да се ориентира. Явно, нямаше да мине без фенерче за по обстоен оглед. Пък и щеше да й се наложи да прояви умения почти на акробат, за да навре глава в затвореното пространство, балансирайки теглото си с опрени в отсрещния шкаф крака.
Точно това правеше Жана, когато Гарвана влезе в каютата. Видът на стройните й разголени крака, проснати диагонално през пътечката между двете легла, направо го втрещи. От хладилника излизаха странни приглушени звуци. Жана разместваше разни чувалчета с картофи, лук, моркови, портокали и други пресни хранителни продукти, които можеха да бъдат съхранени по-дълго време, в упорито търсене на така бленуваните лимони.
Гарвана беше глух за странните звуци, които се разнасяха от хладилния шкаф. Бореше се с надигащото се желание да плъзне ръце по глезените на Жана, нагоре по гладката извивка на бедрата й… и оттам пръстите му да се скрият в топлото гнездо, скътало най-огнените женски тайни, които беше убеден, че го очакват.
Щеше да е много лесно. Само няколко секунди, не повече, и той можеше да смъкне тъмносините дантелени бикини, ъгълче, от които се подаваше изпод огромната риза. Или пък щеше да го стори бавно. Много бавно. Щеше да изследва, да вкусва всяка частица от тялото й, докосвайки я със зъби и език, да напредва все по-близо до съкровените му тайни, докато бавно, много бавно сваля дантелените бикини надолу по прелестните й крака.
Преди да усети, ръцете му вече се протягаха към нея.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — изруга задъхан той.
Някъде откъм дъното на шкафа дойде отговорът:
— Търся лимони.
— Лимони… повтори той с надебелен език, вторачил поглед в ризата на Жана, която разголваше все нови прелести на тялото й, докато тя се измъкваше от шкафа. Когато се мерна и съблазнителната плът под тъмносинята дантела, Гарвана се вцепени. — Господи! — изскърца той със зъби.
Затвори очи и се опита да овладее набъбващата страст, но резултатът беше кръгла нула. Горещите вълни на желанието връхлитаха една след друга и се носеха неудържимо по вените из цялото му тяло. Слабините му буквално горяха.