Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
— Тук имате… Хм… Доста интересни неща растат по тези острови ведно със стридите! — подхвърли шеговито тя и извади бутилката. Гарванът се ухили.
— Древна тайна, съхранявана от векове, на племето хайда.
— Тази древна тайна ми понамирисва на нещо френско — продължи тя в същия дух, четейки етикета. — Откъде знаеш, че обичам шардоне?
— Вече ти казах. — Гласът му стана приглушен, докато се навеждаше, за да събуе мокрите си обувки. — Имаш вид на жена, която обича да си угажда.
— Какво е станало с ръката ти? — попита тревожно Жана и остави настрани бутилката.
Няколко тънки струйки кръв се стичаха от горната част на лявата му ръка.
— Нищо, драскотини — отвърна той и сви небрежно рамене. Премълча, че одраскването стана, защото мислеше за нея, а не за онова, което вършеше в момента. — Голяма работа! — добави, изчисти с език кръвта и разгледа плитките порязвания.
— Ще стане, ако не се погрижиш незабавно — каза строго тя. — Порязванията от ракообразни се инфектират много бързо.
Отиде до каютата и бързо се върна с гореща вода и антибиотик на мехлем. Гарвана понечи да се възпротиви, но тя изобщо не му позволи — хвана ръката му и грижливо я изми. Наведе се и внимателно огледа раните на светлина. Порязванията бяха плитки и чисти, бързо щяха да зараснат. Нямаше защо да се тревожи. Можеше да пусне ръката му и да се върне в каютата.
Но не искаше. Бе завладяна от изкушението да вдигне едрата длан на Гарвана до устните си и да излекува болката с целувки. Възпря я единствено предчувствието, че целувката й би била по-скоро чувствена, отколкото лекуваща, по-скоро жадна, отколкото успокояваща. Упрекна се наум, че е не само глупачка, а кръгла идиотка, и повторно изми ръката му, за да удължи съприкосновението с нея.
Гарвана седеше неподвижен на скамейката на кърмата, наслаждавайки се на нежната топлина на ръцете й. Косата й, прикрепена с шнола, се спускаше свободно по тила. Няколко наситено канелени къдрици се спускаха по скулите й като блещукащи в тъмата пламъчета. Косата й блестеше като жива. В съзнанието му се роди картина — как гъста копринена коса се спуска като водопад върху ръцете му, върху гърдите, върху бедрата. Видението бе завладяващо, но той веднага се помъчи да го изтрие от съзнанието си — нямаше смисъл да се измъчва заради една жена, която никога нямаше да бъде негова.
Жана подсуши раната му със същата нежност и загриженост, с която я беше измила. Намаза драскотините с мехлем, остави го да позасъхне малко и нанесе втори слой. Повече нямаше оправдание да го докосва и с огромна неохота тя пусна ръката му.
— Готово. Може да се каже, че си почти като нов — чу собствения си дрезгав, едва ли не задъхан глас.
— Благодаря ти.
Гарвана сви ръката си така, че да я пази, зарови пръсти в красивата коса на Жана и нежно придърпа главата й към себе си. Искаше му се да й каже колко му е приятно, че се тревожи за незначителните драскотини, че докосва с неизмерна нежност огромната му отрудена ръка, че се притеснява, че може да изпитва болка. Обикновено никак не харесваше жените да се суетят край него, пъшкайки и охкайки и за най-дребната раничка. Жана обаче бе различна. Тя беше толкова сръчна и спокойна, че нейната загриженост го караше да се чувства обичан, а не като задушен от прекомерни грижи.
— Трябва да имаш деца. Ще бъдеш прекрасна майка. Ръцете ти са толкова нежни и… — Гарвана млъкна изведнъж, като забеляза, че Жана за момент се вцепени. После се изправи рязко и се дръпна с такава сила, че за малко не политна.
— Жана?
— Забравих чая ти! — Гласът й бе напрегнат. — Сигурно е станал черен като катран и толкова силен, че може и да е разял цедката.
— Хм, звучи добре! — избоботи той с усмивка.
Отговор не последва. Гарвана я проследи със замислен поглед. Питаше се какво толкова не е наред? Обикновено с Жана разменяха закачки по отношение на чая — тя се шегуваше, че чаят, който той харесваше, можел да накара да будува цяла рота, а той я подиграваше, че предпочитала „топлата подсладена водичка“, която би допаднала единствено на пеленаче. Тръгна след нея, за да разбере с какво е сбъркал. Направи три крачки и влезе в каютата.
— Жана, какво…
— Тъй като почти съм те осиновила, — прекъсна го тя със строг тон — чувствам се задължена да отбележа, че мокриш пода.
— Палубата — поправи я автоматично той и смръщи вежди.
— Мокриш палубата — поправи се тя.
Присвил очи, Гарвана се я наблюдаваше внимателно. Усещаше, че нещо я беше разгневило. Без да гледа, тя се пресегна към чекмеджето и извади отварачката за консерви. Заби отривисто отварачката в кутията с кондензираното мляко и опръска няколко капки върху масата. Гарвана взе от ръцете й консервната кутия и отварачката и ги остави настрана.