Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
— Да.
— И тя те е намразила?
Гарвана кимна мълчаливо.
— Тя никога ли не разбра защо го правиш?
— Разбра го веднага — отвърна той и се зае да подрежда чинии, вилици и трошачките за стриди на масата. — Но прошката отнема време. Понякога години.
— Ти си я обичал — каза Жана. Стоеше неподвижно и го гледаше напрегнато, сякаш се страхуваше, че може да пропусни или да не разбере нещо.
— Да.
— И все още я обичаш…
Гарвана леко се усмихна — сякаш на себе си, докато слагаше стриди в чинията на Жана.
— Разбира се. Сега Ейнджъл също ме обича. Ти би я харесала, ако я видиш — добави, поглеждайки към Жана. — Също като теб и тя е сърцата жена. Бори се упорито срещу ужасните превратности, които съдбата й поднесе, и спечели — спечели нов живот и нова любов. Тя е много красива жена, с всичко, което тази дума означава.
Жана сведе очи към чашата си с вино. Искаше й се да е дълбока като морето, за да се удави в нея. Страхът и отчаянието, които я обзеха, бяха по-страшни от кошмарът, който изживя, захлупена с лодката в ледената вода. Тогава измръзна тялото й. Сега студът се промъкваше в душата й.
Този студ се наричаше страх. Изпитваше страх, граничещ с ужас, че се е влюбила в Гарвана, а той обича друга. Това, че знаеше причината, не намаляваше страха. Просто й помагаше да осъзнае неговата същност. Беше загубила нещо, даже преди й се отдаде възможност да се бори, за да го спечели.
— Защо не си се оженил за Ейнджъл? — попита Жана с равен глас.
Гарвана я погледна някак меко и се усмихна.
— Разбиранията в Канада по отношение на двуженството са твърде закостенели.
— Защо, за друга ли си женен? — попита Жана и рязко тръсна глава. На лицето й беше изписан ужас.
— Не, не съм — засмя се Гарвана, поклащайки глава. — Ейнджъл е омъжена и много щастливо при това. — Отпи от виното и си доля още малко. — Дери и аз й помогнахме да оцелее, но всъщност я излекува Майлс Хоукинс. И тя също му помогна. Дадоха си най-доброто от себе си един на друг. И продължават да го правят.
Обичта и възхищението, което се долавяше в гласа на Гарвана, докато говореше за мъжа на Ейнджъл, объркаха Жана.
— На твое място, другите мъже биха ненавиждали съпруга на Ейнджъл.
Гарвана сви исполинските си рамене.
— Хоук даде на Ейнджъл нещо, което другите мъже не бяха способни да й дадат. Тя също му даде това, което не беше давала на друг мъж. Те са така дълбоко свързани един с друг, както морето с брега. Да мразиш единия, значи да мразиш и другия.
Жана слушаше. Ровеше в душата си и се питаше дали би могла с такова благородство и великодушие да приеме загубата на една любов, каквито проявяваше Гарвана.
— Ти си необикновен човек, Карлсън Рейвън — каза глухо тя. — Ейнджъл трябва да е била сляла, след като е избрала друг мъж.
Зъбите му блеснаха в широка усмивка.
— Говориш така, защото не си виждала Хоук. Той е строен, тъмнокос, представителен, изискан. Където й да отидеше, хората се обръщаха след него. И най-вече жените. Такова чудо не съм виждал досега.
Жана погледна Гарвана.
— Ау, не думай! Сигурно и крилца си има на гърба — подхвърли с язвителна усмивка.
— Повярвай ми. Хоук е най…
— Въобще не може да се сравнява с теб! — прекъсна го рязко тя. Отпи от чашата си и се втренчи мрачно в него. — Боже Господи! Убедена съм, че винаги когато минаваш по улицата, оставяш след себе си дузини изкълчени женски вратове.
Гарвана се облегна назад и погледна загрижено Жана.
— Да не би да си от тези жени, които се напиват от една глътка вино?
С нетърпелив жест Жана остави чашата си на масата и извади един лимон от мивката.
— Не се прави на толкова скромен! — каза, разрязвайки с яростни движения на ножа лимона на четвъртинки. — Няма начин да не си забелязал, че жените падат в краката ти като есенни листа.
Гарвана протегна дългите си крака на пътечката и ги заразглежда с любопитство.
— Не, не виждам нито една.
— Разбира се, че не. Къде ли ще ги забележиш, нали си имаш таман две — отвърна Жана.
— Всъщност, са малко повече от шест и половина…
— Помощ! — примигна Жана.
— Фута — добави меко — височина.
Жана се засмя и поклати глава. Когато погледна мургавото лице на Гарвана, оживено от някакъв особен вътрешен смях, и последните следи от гнева й се изпариха. Помисли си с мъничко тъга, защо ли животът бе толкова нечестен и несправедлив? Беше изсипал щедро върху Гарвана всичко онова, което тя искаше да намери в един мъж, а след това го правеше тъй недостижим! Изведнъж, някак неочаквано и за самата нея, смехът й бе изместен от сълзите, бликнали, въпреки че полагаше усилие да ги преглътне. Опитваше се да каже нещо, да обясни, но от устните й излизаха само срички от името на Гарвана.