Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
— Какво става? — попита той, като се вглеждаше внимателно в нея.
— Нищо. — Жана остана изумена от ледените нотки в собствения си глас. Впери поглед в тъничката струйка мляко, която се стичаше по шкафа. Опитваше да мобилизира цялата си воля, за да възстанови самообладанието си.
— Извинявай — каза тя накрая. — Мисля, че и аз като тебе съм малко нервна.
— Не те разбирам…
— Чудя се колко ли още ще стоим закотвени в проклетия залив?
Гарвана трепна. Жана бе повторила собствените му думи, само че със съвсем различен тон.
— Но аз не се оплаквам! Чудесно се забавлявам. Никога в живота си не съм се смял толкова много.
— Аха. Ето, че отколешната ти мечта най-сетне се превърна в реалност — отвърна тя с широка и празна усмивка. — Не си имал майка, а аз пък очевидно имам големи заложби за такава. Жалко само, че си доста големичък и не мога да те осиновя. Ако знаеш само как весело щяхме да си прекарваме деня!
— Жана…
— Ето — прекъсна го тя и му подаде чая. — Изпий го, преди да е разял и чашата. Аз ще отворя стридите. И хвърли най-после тези мокри дрехи, преди да си се простудил!
— Добре, мамо — каза сухо Гарван и посегна към горното копче на ризата си.
Жана подскочи сякаш й бяха ударили плесница. Черните очи на Гарвана се свиха, като видя реакцията й.
— Не исках да те обидя — вметна той.
— Защо, какво обидно има в това да кажат на една жена, че ще стане добра майка? — попита Жана с равен глас. Беше съумяла да овладее донякъде емоциите.
Гарвана понечи да каже нещо, но се отказа, и продължи да разкопчава ризата си. Облече сухи дрехи, провеси мокрите да се сушат и излезе на кърмата. Навесът предпазваше от вятъра и от дъжда, но не и от студа.
— Не ти ли е студено? — попита той, оглеждайки дългите голи крака на Жана, които се подаваха изпод полите на една от ризите му.
Тя сви рамене и продължи да се бори със стридата. Ножът в ръката й беше къс, триъгълен и ужасно остър. На дръжката си нямаше предпазител. Жана се мъчеше да го промуши в стридата, но резултатът беше нулев.
— Остави, аз ще ги отворя — каза Гарвана. — Върви на топло в каютата.
— Слушам, татенце! — измърмори тя, но не му даде стридата, с която се бореше в момента.
Мисълта, че може да изпитва бащински чувства към Жана, беше толкова абсурдна, че Гарвана не се сдържа и се разсмя. Жана го погледна и също се усмихна. Е, не беше най-ослепителната й усмивка, но единствената, на която в момента бе способна. Все още я беше яд на Гарвана, който реши да превъзнася качествата й на майка, точно когато тя едва не се тресеше от възбуда, че го докосва. Начинът, по който реагираха един към друг, не можеше да бъде по-различен… и по-обезкуражаващ!
— Съжалявам — каза тя, — това ще да е някакъв вид „каютна треска“.
— Или най-обикновен глад — избоботи той и докосна устните й с връхчетата на пръстите си.
Очите на Жана се разшириха от изненада. Зачуди се дали Гарвана случайно не умее да чете чужди мисли.
— Как се сети?
— Е, не е много сложно — каза той усмихнат — минали са пет часа от обяда.
— Обед ли?
— Да-а. Не си ли спомняш — така се нарича храненето между закуската и вечерята.
— О, да, за този обед ставало дума…
— А има ли и някакъв друг? — попита я невинно Гарвана.
— Разбира се — отвърна тя вече по-наперено. — В последно време май по-често ми се случва да обядвам, отколкото действително да се храня.
Гарвана отвори уста да каже нещо, отказа се и започна да се смее.
— Казвал ли ти е някой, че имаш…
— Чувство за хумор? — прекъсна го тя и отвори стридата с победоносно движение на ножа. — Аха, ето и поредното ми достойнство. Сред другите, които в последно време никнат като гъби, това ще заеме подобаващо място наред с майчинските ми заложби.
— Ти се шегуваш, но за човек, който не е имал майка и който обича да се смее, това са безценни достойнства, Жана! — каза тихо той.
— Така ли? — попита Жана, избягвайки да го погледне. Взе друга стрида и продължи: — Жалко, че тук наблизо не се намира някое бюро за замени. Бих заменила много от тези достойнства срещу малко сексапил.
Гарвана едва не зяпна от изненада. После реши, че Жана просто отново се шегува. Засмя се, поклащайки глава, и си помисли защо ли бурята не е довлякла тази жена в живота му по-рано.
На Жана идеята да размени част от своите достойнства за малко женска привлекателност не й се струваше чак толкова забавна. Всъщност откри, че в този случай чувството й за хумор й бе изневерило.