Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Кутията на Пандора
Кутията на Пандора - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кутията на Пандора

Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:

Време да живееш, време да умреш… Престрелки посред бял ден, публични домове с отбрани синеоки котенца за баровци от подземния свят, трансфер на милиарди в злато, диаманти и валута… И всичко това в Москва през тревожния август на 1991 година. Една мафия, пред която бледнеят Коза Ностра и Камората, се опитва да завладее огромната страна с кръв, шантаж и злато. В тази жестока битка се оказват въвлечени малцина честни ченгета от КГБ и московската криминална служба. Единственото, което все пак дава шанс на специалния следовател Саша Турецки и приятелите му, е, че вече им е писнало от мръсните игри и те решават да действат сами.
1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 138
Перейти на страницу:

— Еврика! — изрева внезапно Ана и изхвърча нанякъде.

След десет минути се върна със страхотен костюм.

— Жесток е — нали?! От съседката. И тая смотанячка какъв гардероб има само! Не работи, не учи — тя си знае… Но е добро дете, веднага се нави. Малко ти е широка? Сега ще я прихванем с безопасна. Глей кво кръстче — по-тънко от врата ми. Имаш ли грим? Хайде, действай, ще се обадя на секретарката да пратят бричката…

Кешка дълго й маха с ръка и когато грамадният черен автомобил вече отдавна беше отпрашил, се обърна към Ана:

— Сега ела в любимата ни градинка. Ще ми почетеш за Мечо Пух… А, развързала ми се е обувката.

Ана клекна, завърза му връзката, подръпна му дрешките.

— Ти ли вече си ми баба? — тихо я попита Кеша и прегърна с ръчици сипаничавото й лице. — Не, бабите са много стари, а ти още не си. Лошо. Какви са ти тези пъпчици по лицето?

— Не са пъпчици, а са белези от шарка.

— Каква шарка, дето се прави с боички ли?

— Не, моето е от болест, шарка се казва болестта. На тебе са ти правили инжекция, за да те имунизират, ти няма да се разболееш.

— А на тебе защо не са ти правили?

— Защото, как да ти обясня, аз съм родена в лагер и там не ни правеха…

— В пионерски ли лагер?

— Не точно… Моите родители ги нарекоха врагове на народа и ги затвориха в тъмница, после ги пратиха в лагер, в Архангелска област. После ги реабилитираха, но много късно, баща ми почина в лагера, а пък аз се разболях от шарка… Какви ги разправям и аз на такова малко момченце, загубена жена. Ела в градината.

— Не, чакай само да ти кажа. Не съм малък, скоро ще стана на пет години, другата година. А ти на колко си?

— На трийсет и пет.

— Колко много! Всичко разбрах. Дядо ми също е умрял в затвора. Той е бил най-красивият и най-смелият, но го хванали и казали, че е шпионин. Още преди да съм се родил, но аз знам, тате ми разказа и чичо Саша също, защото и неговия татко са го убили, а той изобщо не е бил шпионин. Аня, защо всички татковци трябва да са в затвора? И нас ли може да ни затворят? Или да ни убият?

— Не, Кешинка, няма да се дадем.

— Ти ще ни спасиш всичките, нали? Ти си фея, Аня.

— Не, Кеша, не съм фея. За съжаление…

* * *

— Нека се възползуваме от нововъденията в икономиката, да си спомним, че имаме вече двеста хиляди кооперативни фирми, от тях четиринадесет хиляди в Москва и от тях — три хиляди за обществено хранене. С други думи, да вървим при Серафима — завърши Меркулов и едвам побра дългите си крака в колата. — Откога му кани…

— Каква Серафима?…

— Не помниш ли, на „Новокузнецка“ имахме една чистачка? Открила кооперативна кръчма — нещо като „Червената шапчица“ или „Доктор Охболи“. Похвали се, че винаги имала тъмно пиво. Свий по Садовое колцо, ето адреса… Саша, дай една цигара — помоли го и се озърна. — Нито вкъщи ми дават да пуша, нито в работата. — С явна наслада дръпна дима. — Докато стигнем, разкажи ми в общи линии версията „Бардин“ или която искаш. Нали виждам, нещо те тревожи. Само в най-общи линии, моля те, и без да жестикулираш и да играеш действуващите лица, докато си зад волана.

Но той все пак жестикулираше и играеше. Меркулов не го прекъсна — никога не си го позволяваше по време на разговор дори ако лицето срещу него говореше най-големите глупости. Но Турецки забеляза как от време на време потреперваше острата му брадичка. Костя Меркулов имаше безпогрешна интуиция — без да знае подробностите (а дали и събеседникът ги знаеше?), той отбелязваше по този начин слабите места в изслушваните предположения. Самият Турецки някъде към средата на разказа си започна да се чувства доста разколебан, но не се издаде.

За петнадесет минути успяха да стигнат до края на историята и до заведението на Серафима, което се наричаше „Дядовата ръкавичка“. Меркулов посочи с очи табелата и с жест се извини за сбърканата фирма. После го задържа за лакътя и сподели многозначително:

— Ако зависеше от мен, щях да те предложа за звание Главен Инспектор по Предлагане на Версии — всичко с главни букви.

Серафима посрещна следователите като най-скъпи гости. Настани ги в едно удобно ъгълче и сложни „Reservee“ на масата.

— Да не ви се лепнат — обясни и понечи да приседне, да разкаже нещо, може би спомени за някогашната съвместна борба с престъпността, но забеляза мрачното лице на Турецки, присви устни с разбиране и взе поръчката.

1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 138
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)