Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
— Започнем ли да установяваме връзка с божествената енергия — продължи той, — и да преживяваме тази божествена енергия в себе си, всичко започва да придобива по-ярко присъствие за нашите възприятия Нещата сякаш се открояват и ние забелязваме уникалната им форма и цветове. Когато възникне такова възприятие, можем да вдъхнем още повече енергия.
— Разбираш ли? В реалността енергията не идва толкова от нещата, които ни заобикалят — макар че ние можем пряко да абсорбираме енергия от някои растения и свети места. Свещената енергия идва от нашата връзка с божественото в самите нас. Всичко наоколо, както природата, така и създаденото от човека — цветя, скали, треви, планини, изкуство — притежава могъща красота и присъствие отвъд всичко, което хората могат да възприемат. Когато се отворим за божественото, всичко, което правим, е, че издигаме енергийното си ниво на вибрация и по този начин способността си да възприемаме, така че да видим света по начин, по който вече съществува. Разбираш ли ме? Хората вече живеят в свят, който притежава невероятна красота от цветове и форми. Небето е направо над нас. Ние просто не сме се отворили с достатъчно вътрешна енергия, за да можем да го видим.
Аз слушах захласнат. Всичко сега ми изглеждаше по-ясно от когато и да било по рано.
— Съсредоточи цялото си внимание върху красотата — инструктираше ме Ханх, — и започни да вдъхваш енергията, която е вложена в теб.
Аз си поех дълбоко дъх.
— А сега, докато вдъхваш, наблюдавай дали красотата наоколо не става по-голяма — продължаваше да ме инструктира Ханх.
Аз отново огледах скалите и планините и за моя изненада забелязах, че най-високият връх в далечината бе връх Еверест. Кой знае защо, до този момент не бях обърнал внимание на формата му.
— Да, да, погледни Еверест — каза Ханх.
Докато наблюдавах планината, забелязах, че заснежените зъбери сякаш образуват малки стъпала по посока на върха, който изглеждаше като корона. Гледката ме разтърси и ме накара да се вгледам наоколо и тази най-висока планина в света мигновено ми се стори по-близка, някак си като част от мен, сякаш ако протегна ръка, ще я докосна.
— Продължавай да дишаш — каза Ханх. — Вибрацията ти и способността да възприемаш ще се увеличат още повече. Всичко ще стане сияйно, сякаш озарено с вътрешна светлина.
Поех си отново дъх и започнах да се чувствам някак по-лек. Гърбът ми се изправи без никакво усилие. Колкото и невероятно да бе, чувствах се точно както при онова преживяване на планинския връх в Перу.
Ханх кимаше.
— Способността да възприемаме красотата е първото мерило за това, че божествената енергия ни изпълва. Но съществуват и други критерии.
— Започваш да се чувстваш олекнал — продължаваше Ханх. — Енергията ще се надигне в теб и ще те издигне, както сам каза, сякаш пружината те дърпа за темето, и ще постигнеш по-дълбоко разбиране на това кой си и какво правиш. Ще получиш интуитивни прозрения и сънища за онова, което предстои в житейския ти път.
Той замълча и погледна тялото ми. Сега седях без никакво усилие.
— Ето че стигнахме до най-съществената част — каза той. — Трябва да се научиш и да поддържаш нивото на енергията си, да направиш така, че тя постоянно да се влива в теб. Трябва да използваш силата на очакванията си, силата на молитвената енергия.
Отново се стигаше до тази дума: очакване. Никога не бях чувал тази дума да се използва в подобен контекст.
— А как постигам това? — попитах малко объркан. Енергията от тялото ми леко спадна и формите и цветовете наоколо ми избледняха.
Ханх широко отвори очи и избухна в смях. Опита се няколко пъти да спре, но най-сетне се търкулна на земята в неконтролируем кикот. Няколко пъти успяваше да се овладее, но започваше отново да се смее всеки път, когато погледнеше към мен. Дори чух Ин отзад, който също се смееше.
Най-сетне Ханх успя да си поеме няколко пъти дъх и да се успокои.
— Много съжалявам — каза той. — Но изразът на лицето ти бе толкова смешен. Ти наистина не вярваш, че притежаваш някаква сила, нали?
— Не че не вярвам — запротестирах аз. — Просто не зная какво имаш предвид, когато говориш за очакване.
Ханх продължаваше да се усмихва.
— Нали знаеш, че имаш някакви очаквания за живота? Очакваш слънцето да изгрее. Очакваш кръвта ти да циркулира по тялото.
— Разбира се.
— Единственото, което искам, е да осъзнаеш тези свои очаквания. Това е единственият начин да се поддържа и разгръща по-високо ниво на енергия като това, което току-що преживя. Трябва да се научиш да очакваш това ниво на енергия в живота си и трябва да го направиш съвсем решително и съзнателно. То е единственият начин да осъществиш докрай Първото молитвено проникновение. Искаш ли да опиташ отново?