Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
Той помълча, а след това добави:
— Трябва напълно да разбереш това. Ние, хората, сме преимуществено или алкални с високо енергийно състояние, или сме в киселинно състояние, което сигнализира на микробите да се стекат към нас и да бъдат готови да извършат своите разложителни процеси. Болестта е буквално загниване на някаква част на нашите тела, защото микробите наоколо ни са получили сигнал, че вече сме мъртви.
Той отново ме изгледа закачливо.
— Извинявай за откровеността — каза. — Но нямаме много време. Храната, която поглъщаме, определя почти изцяло в кое от двете възможни състояния сме. Обикновено храните, които оставят киселинни отпадъци в нашите тела, са тежки, готвени, минали през много процеси, и сладки, такива като месото, брашното, пастите, алкохолът, кафето и по-сладките измежду плодовете. Алкалните храни са зелени, свежи, по-живи, каквито са свежите зеленчуци и соковете от тях, зелените растения, кълновете и плодовете, каквито са авокадото, доматите, грейпфрутът и лимоните. Нещата не могат да бъдат по-прости от това. Ние сме духовни същества, които живеят в един енергиен духовен свят. Западните хора са възпитани да мислят, че готвеното месо и силно преработената храна са полезни за нас, но ние знаем сега, че те създават условия на бавно разлагане, което след време води до своите негативни последици.
— Всички болести, които омаломощават и тормозят човечеството — атеросклерозата, ударите, артритът, и особено ракът — съществуват, защото ние тровим телата си, което дава сигнал на микробите в нас, че сме готови да се разпаднем, да се освободим от енергията, да умрем. Винаги буди удивление защо някои хора, които са изложени на същите микроби, не се заразяват от дадена болест. Причината е във вътрешното състояние на тялото им. Доброто в случая е, че дори ако сме прекалено натоварили телата си и сме ги направили прекалено киселинни, така че да започне разложителен процес, ситуацията може да се обърне, ако ние подобрим начина си на хранене и преминем към алкално състояние, състояние на по-висша енергия.
Той размахваше и двете си ръце очите му се бяха разширили и все още мигаха бързо.
— Живеем във време, приличащо на тъмно средновековие и всичко се свежда до необходимостта да се установят принципите на едно вибриращо високоенергийно тяло. Предполага се хората да живеят повече от 150 години, но ние се храним по начин, който веднага ни унищожава. Навсякъде виждаме хора, които се самораз-рушават пред очите ни, но това не е задължително.
Той замълча и си пое дълбоко дъх.
— Това не е начинът на живот в Шамбала.
След още известно време Ханх започна да обикаля, като още веднъж ме огледа.
— И така вече знаеш всичко — заключи той. — Легендите твърдят, че хората първо ще узнаят истинската същност на храната и каква храна трябва да консумират. Едва след това според легендите ние можем да отворим съзнанието си за вътрешните източници на енергия, които повишават вибрацията ни още повече.
Той дръпна стола си от масата и ме погледна.
— Справяш се с надморската височина много добре тук, в Тибет, но смятам, че трябва да си починеш.
— Няма да е зле — отвърнах аз. — Много съм изтощен.
— Да — съгласи се Ин, — денят беше много натоварен.
— Очаквай да ти се яви сън — добави Ханх, като ме преведе към спалнята.
— Да очаквам сън ли? Ханх се обърна към мен.
— Да, ти си по-силен, отколкото си мислиш. Разсмях се.
Събудих се внезапно и погледнах през прозореца. Слънцето бе високо в небето. Никакъв сън не ми се бе явил. Сложих си обувките и отидох в другата стая.
Ханх и Ин седяха на масата и си приказваха.
— Как спа? — попита ме Ханх.
— Добре — казах аз и се отпуснах на един стол. — Но не си спомням да съм сънувал.
— Това е, защото нямаш достатъчно енергия — каза той леко разсеян. Отново съсредоточено гледаше тялото ми. Разбрах, че наблюдава начина, по който съм седнал.
— Какво гледаш?
— В това състояние ли се будиш сутрин? — запита ме Ханх.
Аз се изправих.
— Какво лошо има в него?
— След сън човек трябва да пробуди тялото си и да започне да приема енергия, преди да прави каквото и да било друго.
Той бе застанал с раздалечени крака и ръце на хълбоците. Докато го наблюдавах, прибра крака и вдигна нагоре ръце. Тялото му се изопна и се изправи на пръсти с длани, допрени една до друга непосредствено над главата му.