Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
Запримигах. Имаше нещо необичайно в движенията на тялото му, но не можех да разбера точно какво. Изглеждаше така, сякаш плува във въздуха, а не движи мускулите си. Когато успях отново да се съсредоточа, бе грейнал в широка усмивка. Веднага тръгна към мен много грациозно. Отново примижах с очи.
— Повечето хора се събуждат много бавно — каза Ханх, — влачат се наоколо и си приготвят чаша кафе или чай. Отиват на работа, където продължават да се влачат наоколо или използват само определени мускули. Моделите са много прилепчиви и, както казах, блокират развитието и преминаването на енергията по нашите тела.
— Трябва да се увериш, че тялото ти е отворено така, че да възприема цялата налична енергия. Това става, като раздвижиш всеки мускул всяка сутрин, давайки команди от вътрешния си център. — Той посочи едно място малко по-надолу от центъра на тялото си. — Ако се концентрираш върху движенията от тази област, тогава мускулите ти ще бъдат свободни да оперират на по-високо ниво на координация. Това е основният принцип на всички бойни изкуства и танцови дисциплини. Можеш сам да ръководиш движенията си.
След този коментар той започна да извършва множество движения, които никога преди това не бях виждал. Това наподобяваше промяна на центъра на тежестта и въртене, каквото се наблюдава при Тай чи. Той явно изпълняваше тези класически движения в най-разгърнатия им вид.
— Тялото само ще усети по какъв начин да се движи така, че да преодолее индивидуалните ти блокировки — добави той.
Застана на един крак, наведе се и превъртя ръка, сякаш да улови подадена му долу топка, но ръката му почти докосна пода при това движение. После се превъртя на едно място на другия крак. Аз не не видях как успя да премести центъра на тежестта си, но отново ми се стори, сякаш плуваше. Тръснах глава и се опитах да се съсредоточа, но той бе спрял на място, сякаш движенията му застинаха в снимка, което изглеждаше почти невъзможно и също така внезапно вече го видях, че тръгва към мен.
— Как успяваш да направиш това? — попитах аз. Той ми отвърна:
— Започнах бавно и винаги помнех основния принцип — ако се движиш, изхождайки от своя център и очакваш енергията да нахлуе в теб, можеш да се движиш все по-леко и по-леко. За да постигнеш, разбира се, съвършенство в този вид движения, трябва да можеш да се отвориш за възприемане на цялата божествена енергия, която е налична в теб.
Той спря и ме погледна.
— Помниш ли достатъчно добре момента, в който в теб е нахлула божествената енергия, когато е станало мистичното ти отваряне?
Отново си спомних за Перу и преживяното на планинския връх.
— Мисля, че си спомням много добре.
— Чудесно — каза той. — Нека излезезем навън. Ин се усмихна и стана и ние последвахме Ханх навън в малката градинка и минахме по едни стъпала на място, където имаше кафеникава трева и огромни камъни. Камъните имаха интересни червени и кафяви ивици по тях. В продължение на десет минути Ханх ми показа някои от движенията, които и по-рано бях наблюдавал, после ми предложи да седнем на едно място на земята, като се разположи от дясната ми страна. Ин седна зад нас. Утринното слънце къпеше планините в далечината в топла жълта светлина. Бях поразен от тяхната красота.
— Легендите твърдят — започна Ханх, — че открехва-нето на по-висше енергийно захранване е способност, която всички хора ще придобият. Това ще стане първоначално като добият всеобщо познание, че такова състояние на съзнанието е възможно. После ще започнат да разбират всички фактори, които обуславят култивирането и поддържането на високи нива на енергия.
Той спря да говори и ме погледна.
— Ти вече знаеш основната процедура, но сетивата ти трябва да се разгърнат. Според легендите човек първо трябва да се успокои и да погледне към онова, което го заобикаля. Повечето от нас рядко обръщат внимание на нещата, които са наоколо.
Те заемат второстепенно място в сравнение с нещата, които трябва да вършим, но е нужно да помним, че всичко във вселената е живо, с духовна енергия и е част от Бога. Трябва съзнателно да се стремим да се свържем с божественото вътре в нас.
— Както знаеш, мерилото за това дали сме се свързали с тази енергия, е чувството ни за красота. Винаги си задавай следния въпрос: колко красиво е всичко, което виждам? Както и да изглежда първоначално, ние винаги можем да видим повече красота в него, ако се опитаме. Степента на красота, която забелязваме, e мерилото за това колко божествена енергия приемаме вътре в нас.
Ханх продължи да ме насочва да гледам, наистина да гледам всичко наоколо си.