Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
Той извърна лицето й към своето и сурово я изгледа.
— В нашето пристанище няма пиратски кораби, жено. И ако разкажеш същата измислена история и на съдията, той ще те осъди най-малко на седем години принудителен труд. Ако му кажеш истината, ще ти е по-леко.
— По-леко ли?
— Ще те вземе за слугиня. Старият съдия обича млади момичета да топлят леглото му.
Влязоха в голям вътрешен двор с килии от двете страни. До ноздрите й достигна зловонна миризма и Бетина почувства как й се повдигна. Мъжът отвори вратата на една от килиите, бутна я вътре и затръшна вратата зад нея.
— Моля ви, трябва да ми повярвате! — проплака след него тя, но той си бе отишъл, оставяйки я сама в тъмнината.
След малко се върна и й подхвърли едно окъсано одеяло.
— Свали мокрите си дрехи, защото можеш да се простудиш до смърт.
Бетина хвърли шапката на Тристан на пода и се препъна в нея. За всичко бе виновен онзи негодник! Бягството й от него я вкара в още по-голяма беля. Можеше или да каже истината и да я изпратят за седем години на принудителен труд, или да се озове в леглото на стария съдия. А дотогава щеше да остане най-малко една седмица в тази воняща килия.
Смъкна мокрите си дрехи и се уви в скъсаното одеяло. Сетне се сви в ъгъла на килията и тихо заплака.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Нощта бе тиха и ясна, огромната луна осветяваше малкото заспало село. Едно дванадесетгодишно момче спеше в стаята на родителите си. Тази нощ баща му не бе излязъл за риба заедно с другите мъже, защото имаше треска, и сега спеше до майка му в другия край на стаята.
Испанците дойдоха три часа, след като мъжете бяха отплавали с рибарските си лодки в морето. Не бяха дошли да плячкосват, защото знаеха, че селото е бедно. Бяха дошли да се позабавляват, като убиват и изнасилват.
Малкото русокосо момче първо се събуди от виковете по улицата. Видя как баща му скочи от леглото, грабна големия кухненски нож и се спусна към вратата, въпреки че майка му го умоляваше да се върне. Но той не я послуша и бе пронизан от острата сабя на един испанец. Момчето стоеше до прозореца, притиснато до майка си и видя как разбойникът изтри окървавената сабя в дрехите на баща му.
Майката на момчето извика и това привлече вниманието на испанеца, който се извърна и се отправи към къщата. Жената скри сина си под леглото и му прошепна да не мърда и да не вика, каквото и да стане. След това грабна един от кухненските ножове и зачака убиеца на съпруга си.
Вратата се отвори с трясък, испанецът влезе и жената се нахвърли върху него. Момчето чуваше как майка му се бори с негодника. Тя бе висока и здрава жена, а гневът й даваше сила. Мъжът доста време се бори с нея, но накрая ножът й падна на земята. Един от другарите му се показа на вратата и му каза нещо на испански, като нарече мъжа по име — дон Мигел де Бастида.
Сам испанецът трудно щеше да се справи с майката на момчето, но другарят му се притече на помощ и скоро жената лежеше на пода. Бастида я изнасили пръв, а другите мъже стояха, гледаха и се смееха. Когато дон Мигел де Бастида свърши с нея, седна до масата, за да наблюдава как останалите се изреждат върху нещастницата. За съжаление майката на момчето бе най-красивата жена в селото. Дори и тези от испанците, които вече бяха изнасили други жени, се наредиха на опашка, за да чакат реда си.
Момчето под леглото наблюдаваше сцената, но не разбираше защо майка му вика. Но си спомни заповедта й да стои тихо, каквото и да стане, а той винаги я слушаше, затова остана неподвижен. Виковете на майка му спряха след четвъртия мъж и от гърдите й излизаха само задавени стонове. Някои от испанците се забавляваха като я удряха и блъскаха.
Бастида остана до края, като се смееше и окуражаваше другарите си. Когато всичко свърши, само той бе останал в стаята. Жената бавно се изправи с окървавено лице. Испанецът се извърна, за да си тръгне, ала жената събра последните си сили, грабна ножа от пода и се нахвърли върху него.
После момчето чу вика на майка си и чу как тялото и тупна на пода. Бастида се изплю върху безжизненото й тяло и тръгна към вратата. В този миг малкото момче изпълзя изпод леглото и се спусна след испанеца. Нахвърли се с юмруци върху мъжа, но той само се изсмя и прокара острието на меча си по бузата му. Сетне го ритна и детето падна недалеч от мястото, където лежеше баща му. Испанецът презрително го изгледа и изсъска, че един рибар не е достоен противник на един дон…
Тристан скочи в леглото. По тялото му се стичаше студена пот. Всичко бе толкова реално, точно така, както се бе случило преди четиринадесет години. Света дево, защо тези кошмари продължаваха да го измъчват? Никога нямаше да забрави нощта, в която испанците нападнаха селото, но защо трябваше нощ след нощ да сънува смъртта на родителите си? Нима никога нямаше да намери покой?