Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Хайде! — изрева Тристан.
Искаше й се да крещи от гняв и безсилие. Раздра роклята си и я смъкна; измъкна ризата през главата си и я хвърли към него. Погледна го с омраза, извърна се, легна в леглото и зачака.
Тристан бързо се съблече и се мушна до нея. Бетина извърна глава, а зелените й очи изпускаха гневни искри.
— Мразя те, Тристан, мразя те с цялото си същество. Всяко твое докосване ме отвращава, така че, ако искаш да ме изнасилиш, направи го по-бързо и да приключим с това — изсъска тя.
Ала той не й обърна внимание.
— Не и тази нощ, Бетина. Тази нощ ти ще откриеш радостта да бъдеш жена.
— Много сте самонадеян, мосю! — горчиво се изсмя тя. — Не си достатъчно добър, за да ме научиш на подобни радости.
Лицето му потъмня и тя разбра, че този път стрелата й е улучила целта. Той разтвори краката й и грубо проникна в нея, но болката я зарадва. Този път бе прекалено объркана и смутена, за да почувства някакво удоволствие и когато той свърши и се отпусна, Бетина облекчено въздъхна.
— Защо сама се измъчваш, Бетина? Защо забраняваш на тялото си насладата, която мога да ти дам?
Тя отвори очи и видя, че той я наблюдава. Разбра, че опасността още не бе отминала.
— Не се измъчвам и не си забранявам нищо. Просто ти казах истината — презрително отвърна младото момиче.
— Ти си вещица.
— А вие, мосю, сте въплъщение на дявола.
Стаята се изпълни със смеха му.
— Ако е така, тогава ние сме отлична двойка. — Стана от леглото, нахлузи панталоните си и си наля чаша вино. Преди да го изпие, се наведе, вдигна дрехите й и ги остави на стола.
— Ще трябва да се грижиш по-добре за дрехите си. Няма да изглеждаш толкова привлекателна в моите.
— Имам и други дрехи — язвително отвърна тя.
— Така ли? И къде са те?
— В моите сандъци, разбира се.
— На моя кораб няма твои сандъци, Бетина. Само ти, прислужницата ти и сандъчето с зестрата ти.
Бетина отвори широко очи.
— Отново ме лъжеш!
— Защо да го правя?
— Но моят чеиз беше в онези сандъци! — изкрещя тя.
— Сигурен съм, че бъдещият ти съпруг ще ти купи друг чеиз.
— Но аз не искам друг! — Сълзите опариха очите й и тя не можа да ги спре. — Цял месец работих, за да ушия сватбената си рокля. Беше толкова красива — тя избухна в сълзи и зарови лице във възглавницата.
— Майко Божия! Ти не плака, когато загуби девствеността си, а сега плачеш за някаква си рокля. Да вървят по дяволите всички жени и проклетите им сълзи! — Тристан грабна ризата си и изскочи от каютата, затръшвайки вратата след себе си.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Бетина лежеше в тясното легло и мълчаливо броеше минутите. Отдавна бе престанала да плаче. Съжаляваше, че се бе разплакала, само слабите жени плачеха или пък тези, които искаха да спечелят нечие съчувствие. Ала тя не беше слаба жена и се закле никога повече да не позволи на който и да е мъж да види сълзите й.
Измина час, а след това още два, но тя все още бе сама. Вече бе след полунощ и Бетина едва се удържаше да не заспи, но не биваше да става от леглото. Когато Тристан се върнеше, трябваше да мисли, че спи дълбоко.
Когато най-после вратата се отвори, тя затвори очи и притихна в леглото. В стаята бе тъмно и само тънка ивица лунна светлина се процеждаше през малкия прозорец. Не можеше да види Тристан, но чу как се препъна пред леглото и измърмори някакво проклятие. След минута се просна до нея, едната му ръка тежко се отпусна върху гърдите й и Бетина тихо простена, но той сякаш не я чу.
Усети силни алкохолни изпарения и се усмихна в мрака. Всичко се нареждаше отлично. Негодникът бе пиян и мигновено потъна в сън. Сигурно щеше да спи непробудно до сутринта, когато представителите на властите дойдат на кораба, за да го арестуват.
Тя лекичко отмести ръката му и тихо се измъкна от леглото. Приближи на пръсти до сандъка на Тристан и измъкна риза и панталони.
Предварително бе решила, че ще облече негови дрехи, тъй като кадифената й рокля бе прекалено тежка и щеше да й пречи да плува.
Напъха синята копринена риза в панталоните и скри дългата си коса под една от неговите шапки.
Знаеше, че сигурно изглежда много смешно, но нямаше друг избор. Отвори вратата и тихо я затвори зад себе си. Едва не извика, когато видя, че навън бе светло почти като ден, тъй като огромната луна осветяваше всичко наоколо.
Тръгна по палубата и се огледа. Наоколо не се виждаше никой. Навярно имаше нощна стража, но можеше само да се моли да не я видят. Бавно се придвижи до перилото, но внезапна паника стегна гърдите й тя се вкопчи в него. Надвеси се и видя дълго въже. Хвана го и ловко се плъзна по него. След минута бе в топлата тъмна вода.