Наследници [The Summons-bg]

— Разбира се — отвърна той и отвори вратата по-широко.

Рей и Клодия никога не се бяха харесвали. Все му се струваше, че тя получава вниманието и обичта, които той и Форест заслужаваха. Тя също го смяташе за заплаха. Когато ставаше въпрос за съдия Атли, Клодия смяташе всеки за заплаха.

Имаше малко приятели и още по-малко поддръжници. Беше груба и безсърдечна, защото цял живот беше присъствала на съдебни процеси. Освен това се държеше арогантно, защото шепнеше на ушенцето на великия съдия.

— Толкова ми липсва — въздъхна тя.

— И на мен.

Когато минаха край кабинета, Рей затвори вратата и каза:

— Не влизай там.

Клодия не бе забелязала калните стъпки.

— Бъди мил с мен, Рей.

— Защо?

Отидоха в кухнята, където той сложи кафе, и седнаха един срещу друг.

— Мога ли да запаля? — попита тя.

— Все ми е едно — отвърна той. Пуши, трови се, маце. Черните костюми на баща му вечно попиваха острата миризма на цигарите й. Старецът й позволяваше да пуши в колата, в приемната, в кабинета, вероятно и в леглото. Навсякъде другаде, само не и в съдебната зала.

Хриптящото дишане, дрезгавият глас, безбройните плъзнали около очите бръчици, о, колко радости носи тютюнът.

Клодия беше плакала, което не бе маловажно събитие в нейния живот. Когато помагаше на баща си едно лято, Рей бе имал нещастието да присъства на покъртително дело за изнасилване на дете. Показанията на жертвата бяха толкова поразителни и болезнени, че всички, дори съдията и адвокатите, се просълзиха. Единствените сухи очи в залата принадлежаха на каменноликата Клодия.

— Не мога да повярвам, че го няма — каза тя и пусна облаче дим към тавана.

— Той умира от пет години, Клодия. Смъртта му не е изненада.

— Все пак е тъжно.

— Така е, но той страдаше накрая. Така поне се отърва.

— Не ме пускаше да го видя.

— Няма да предъвкваме историята, нали?

Различните версии на въпросната история занимаваха Клантън близо две десетилетия. Няколко години след смъртта на майката на Рей Клодия се разведе със съпруга си по причини, които така и не се изясниха. Според половината си съграждани съдията бе обещал на Клодия да се ожени за нея след развода й. Според другата половина като истински Атли той никога не бе възнамерявал да си взема жена с такъв долен произход като Клодия, а тя се бе развела, защото съпругът й я хванал да мърсува със съвсем друг мъж. Минаха години, през които двамата се радваха на, кажи-речи, семеен живот, но без узаконяване и действително съжителство. Клодия продължаваше да натиска съдията да се женят, той продължаваше да отлага нещата. Очевидно и така получаваше каквото искаше.

Най-накрая тя постави ултиматум, което се оказа лоша стратегия. Ултиматумите не трогваха особено Рубън Атли. Една година преди да го изритат от поста му, Клодия си взе девет години по-млад от самата нея мъж. Съдията моментално я уволни и по кафенетата и плетаческите сбирки не се говореше за нищо друго. След няколко бурни години по-младият от нея мъж умря. Клодия остана самотна, също като съдията. Но тя го беше предала с повторния си брак и той никога не й прости.