Наследници [The Summons-bg]

— Утре рано сутринта — отвърна Рей.

— Имаме малко работа.

— Знам. Дай да я свършим днес следобед.

— Каква работа? — заинтересува се Форест.

— Юридически формалности — обясни Хари Рекс. — Ще прегледаме имуществото след две-три седмици, когато се върне Рей. Сега трябва да прегледаме книжата на баща ти и да видим какво ни чака.

— Звучи като работа за изпълнителя.

— Би могъл и ти да помогнеш.

Рей ядеше и мислеше за колата си, която бе паркирана на оживена улица до презвитерианската църква. Там сигурно беше безопасно.

— Снощи ходих в едно казино — обяви той с пълна уста.

— В кое? — попита Хари Рекс.

— „Санта Фе“ или нещо такова, първото, на което попаднах. Знаеш ли го?

— Обиколил съм ги всичките — отвърна адвокатът, като че ли искаше да каже, че няма да стъпи повече там. Като изключим незаконните наркотици, Хари Рекс бе изпробвал всеки порок.

— Аз също — обади се Форест, който не правеше подобни изключения. — Как се представи?

— Спечелих няколко хиляди на блекджек. Дадоха ми безплатна стая.

— Платили са я от моя джоб — заяви Хари Рекс. — Както и целия етаж.

— Обичам безплатните им напитки — допълни Форест. — На всеки двайсет долара ти носят по нещо.

Рей си пое дъх и реши да пусне въдицата.

— Намерих няколко кибрита от „Санта Фе“ на бюрото на стареца. Да не е отскачал дотам?

— Разбира се — отвърна Хари Рекс. — Двамата с него ходехме веднъж месечно. Той обичаше заровете.

— Баща ми и хазарт? — учуди се Форест.

— Аха.

— Ето къде значи е отишъл остатъкът от наследството ми. Което не е раздал, е профукал на комар.

— Не, всъщност беше много добър играч.

Рей се престори на не по-малко шокиран от Форест, но всъщност се зарадва на първата следа, колкото и да беше неясна. Изглеждаше почти невъзможно съдията да натрупа такова състояние с игра на зарове веднъж в месеца.

Двамата с Хари щяха да го обсъдят по-късно.