![Наследници [The Summons-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/8/naslednici-the-summons-bg-download.jpg)
Наследници [The Summons-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследници [The Summons-bg]». Краткое содержание книги:
— Така и не се намериха, а?
— Нито цент. Той беше хубавец, девет години по-млад от мен, нали разбираш…
— Спомням си много добре. Истински скандал.
— Беше на петдесет и една, сладкодумен, все приказваше как ще направи пари от петрол. Сондирахме като луди четири години и не изкарахме нищо.
Рей се разсмя още по-силно. Не помнеше някога да е говорил за секс и пари със седемдесетгодишна жена. Оставаше с впечатлението, че тя разполага с много подобни сюжети. „Най-големите хитове на Клодия“.
— Изглеждаш добре, имаш време за още един.
— Уморена съм, Рей. Стара и уморена. Ще трябва да го превъзпитавам и така нататък. Не си струва.
— Какво стана с номер две?
— Пукна от инфаркт, а аз не намерих и хиляда долара.
— Съдията остави шест.
— Това ли е всичко? — не можеше да повярва тя.
— Никакви акции, никакви облигации, нищо освен една стара къща и шест хиляди долара в банката.
Тя сведе очи, поклати глава и повярва на всичко, което й каза Рей. Изобщо не подозираше за скритите пари.
— Какво ще правите с къщата?
— Форест иска да я подпали и да прибере застраховката.
— Не е лоша идея.
— Ще я продадем.
Откъм верандата се чу шум, а после почукване. Преподобният Палмър беше дошъл да обсъдят погребалната служба, която щеше да започне след два часа. Клодия прегърна Рей, докато вървяха към колата й. После го прегърна пак, преди да потегли.
— Съжалявам, че не бях по-добра с теб — прошепна тя, докато той й отваряше вратата.
— Довиждане, Клодия. Ще се видим в църквата.
— Той така и не ми прости, Рей.
— Аз ти прощавам.
— Наистина ли?
— Да. Простено ти е. Вече сме приятели.
— Толкова ти благодаря!
Тя го прегърна за трети път и заплака. Той й помогна да влезе в колата си, както винаги кадилак. Точно преди да запали, Клодия попита:
— А на теб прости ли, Рей?
— Мисля, че не.
— И аз мисля, че не.
— Но вече няма значение. Хайде да го погребем.
— Понякога се държеше наистина гадно, копелето му с копеле, а? — усмихна се тя през сълзи.
Рей не можа да сдържи смеха си. Седемдесетгодишната бивша любовница на покойния му баща току-що бе нарекла великия човек „копеле“.
— Да — съгласи се той. — Определено.
12
Докараха Рубън Атли по централната пътека в изискания му дъбов ковчег и го оставиха до олтара пред амвона, където в черни одежди чакаше преподобният Палмър. Ковчегът остана затворен за голямо разочарование на скърбящите, повечето от които още се придържаха към стария южняшки обичай да видят покойника за последен път в странно усилие да изострят максимално скръбта си. „Дума да не става“, бе отвърнал учтиво Рей, когато мистър Мейгъргел го бе попитал дали да не отворят ковчега. Когато всичко си беше на мястото, преподобният Палмър бавно протегна ръце, после ги спусна надолу и всички седнаха.
На първата скамейка отдясно беше семейството, тоест двамата синове. Рей беше в новия си костюм и изглеждаше уморен. Форест беше по джинси и черно велурено сако и изглеждаше забележително трезвен. На втората седяха Хари Рекс и мъжете, които щяха да носят ковчега, а зад тях — жалка сбирка престарели съдии, сами на крачка от гроба. На първия ред отляво бяха какви ли не важни хора — политици, един бивш губернатор, двама-трима съдии от Върховния съд на Мисисипи. Клантън никога не беше виждал толкова власт, събрана на едно място.
Отпред беше пълно, а покрай стените под витражите имаше тълпи. Балконът беше претъпкан. Пред църквата се бяха събрали още приятели и почитатели, за които бяха поставени специални усилватели.
Рей беше впечатлен колко много хора са дошли. Форест вече си гледаше часовника. Беше пристигнал петнайсет минути по-рано и бе смъмрен от Хари Рекс, а не от Рей. Новият му костюм бил мръсен, заяви той, и освен това Ели му купила черното велурено сако преди години и той решил, че е много подходящо за случая.
При своите сто трийсет и пет килограма тя не напускала дома си и Хари Рекс и Рей се зарадваха да го чуят. Някак си бе успяла да опази Форест трезвен, но новият запой витаеше във въздуха. По хиляди причини Рей бързаше да се върне във Вирджиния.
Преподобният Палмър прочете една молитва — кратка и красноречива благодарност за живота на великия човек. После представи младежкия хор, който бе печелил национална награда на музикален конкурс в Ню Йорк. Сподели, че съдия Атли им дал три хиляди долара за пътуването. Изпяха две песни, които Рей никога не беше чувал, но звучаха прекрасно.
Първото прощално слово — а според инструкциите на Рей щеше да има само две, и то кратки — беше изнесено от старец, който едва допъпли до амвона, но щом стигна там, изненада всички със звучния си силен глас. Бил състудент на съдията преди сто години. Разказа две скучни истории и мощният му глас започна да отслабва.