Наследници [The Summons-bg]

Макар да нямаха доказателства, Рей и Форест отдавна подозираха, че съдията й е плащал повече от стандартната тарифа за съдебни секретарки. Нещо отгоре в отплата за екстрите, които му е предлагала тя. Не беше трудно да й се сърдиш.

— Искам нещо за спомен, нищо повече — каза тя.

— Искаш да си спомняш за мен?

— Ти и баща ти сте едно и също, Рей. Няма да се махна.

— Пари ли търсиш?

— Не.

— На червено ли си?

— Е, не съм осигурена за цял живот.

— Тук няма нищо за теб.

— Чел ли си завещанието му?

— Да, и името ти не се споменава.

Клодия отново заплака, а на Рей започна бавно да му прикипява. Тя получаваше парите преди двайсет години, когато той работеше като сервитьор, живееше на хляб и фъстъчено масло и се опитваше да изкара още един месец от следването си, без да го изхвърлят от евтината му квартира. Клодия винаги имаше нов кадилак, докато той и Форест караха трошки. От тях се очакваше да живеят като обеднели благородници, докато любовницата на баща им получаваше нови дрехи и бижута.

— Винаги е обещавал, че ще се погрижи за мен — рече тя.

— Той скъса с теб преди години, Клодия. Откажи се.

— Не мога. Твърде много го обичах.

— Беше въпрос на секс и пари, а не на любов. Предпочитам да сменим темата.

— Какво има в завещанието му?

— Нищо. Всичко е раздал.

— Какво?

— Чу ме. Знаеш, че обожаваше да пише чекове. Положението се влоши, след като ти слезе от сцената.

— Ами пенсията му? — Тя вече не плачеше, тук ставаше въпрос за бизнес. Зелените й очи бяха сухи и светеха.

— Изтегли си я наведнъж година след като изгуби изборите. Ужасна финансова грешка, но той я направи без мое знание. Беше бесен и наполовина побъркан. Взе парите, използва една част, за да живее, и раздаде останалите на скаутите, на „Синовете на конфедерацията“, на Комитета за опазване на историческите бойни полета, каквото се сетиш.

Ако баща му беше корумпиран, нещо, в което Рей отказваше да повярва, Клодия щеше да знае за парите. Очевидно нещата не стояха така. Всъщност и през ум не му бе минало, че тя знае, защото в противен случай парите нямаше да останат скрити в кабинета. Паднеха ли й три милиона, всеки в окръга щеше да разбере. Ако Клодия имаше един долар, той веднага се забелязваше. Като я виждаше колко жалка изглежда в момента, Рей предположи, че разполага с твърде малко долари.

— Мислех, че втория ти съпруг има пари — каза той малко по-жестоко от нужното.

— И аз така мислех — отвърна тя и се поусмихна.

Рей се изкиска. После и двамата се засмяха и ледът започна бързо да се топи. Клодия открай време бе известна с откровеността си.