Създания от светлина и мрак [bg]

ГРАДСКИЯТ ГАДАТЕЛ НА ЛИГЛАМЕНТИ

Хор е влязъл в Средните светове и пристига в края на мъглите, в света, наричан Д’донори от своите обитатели, което означава Място на доволство от съдбата. Когато слиза от колесницата си, прекосила студената и душна нощ, той дочува в близост звуците на въоръжен конфликт в плътните мъгли, които покриват целия Д’донори.

След като премахва със собствените си ръце трима рицари, изпречили се на пътя му, той пристига най-после до високите стени на града Лигламенти, чиито управници в миналото са имали донякъде основание да го считат за бог, настроен благосклонно към тяхното добруване.

Въпреки че се намира посред приливите и отливите на Силата, Д’донори е свят, който никога не е бил обект на мора, войните и глада, намаляващи рязко населението на другите Средни светове. Причината за това е фактът, че жителите му обръщат достатъчно внимание на собствените си затруднения. Д’донори се състои от множество малки градове-държави и херцогства, които са в непрекъсната война помежду си, обединявайки се само с цел да унищожат всеки, който се опитва да ги обедини за по-дълго време.

Хор стига до голямата порта на Лигламенти и я блъсва с юмрука си. Бумтящият звук се разнася из града и портата изскърцва на пантите си.

Един пазач хвърля в мрака факла, последвана от стрела, която без съмнение пропуска целта си, защото Хор може да предугади мисълта на своя нападател и да проследи полета на стрелата. Затова се отмества встрани и стрелата изсвистява покрай него, както е застанал в светлината на факлата.

— Отвори вратата, или ще я откача от пантите! — виква той.

— Кой си пък ти, дето обикаляш без оръжие и само с една препаска, а си позволяваш да даваш заповеди?

— Аз съм Хор.

— Не ти вярвам.

— Остава ти по-малко от минута живот — казва Хор, — ако не ми отвориш вратите. Смъртта ти ще е доказателство, че Хор не лъже. После ще откача тези врати от пантите и ще вляза, за да прекрача трупа ти и да потърся твоя господар.

— Почакай! Може би казваш истината, но разбери, че само изпълнявам задълженията си, както е заповядал моят господар. Не приемай за богохулство това, че не пускам човек, който се представя за Хор. Откъде да знам, че не си неприятел, който го казва, за да ме измами?

— Възможно ли е някой враг да бъде такъв глупец?

— Може и да се случи. Защото повечето хора са глупци.

Хор свива рамене и отново вдига юмрук. Вибриращ музикален тон се смесва с въздуха и вратите на Лигламенти се разтърсват на пантите си заедно с пазача в своята броня.

В това време Хор е извисил ръста си до около три метра. Цветът на препаската му е кървав. Факлата мъждее в краката му. Той отдръпва назад юмрука си.