Потомците на Шанара

Отпи още веднъж, хапна парче хляб и се облегна назад, а очите му питаха. Онзи израз сякаш знаещ нещо повече от тях пак се появи на лицето му.

— Е? — каза той накрая.

Братята мълчаха. Пар мислеше за чичо си и си припомняше слуховете, които се носеха за него. Уокър Бо бе самоук и казваше че има видения. Настояваше, че може да вижда и усеща нещо, които другите не могат. Говореше се, че практикува по-различна от всички познати досега магии За нещастие си бе заминал. Напусна Вейл, за да тръгне към Източната земя. Това беше преди близо десет години. Пар и кол бяха доста млади, но Пар все още си спомняше.

Кол изведнъж прочисти гърлото си, наведе се напред и поклати глава. Пар беше сигурен, че брат му ще каже на Морган колко глупава е идеята му, но вместо това той попита:

— Как ще открием Уокър?

Пар и Морган се спогледаха учудени. И двамата предполагаха, че Кол ще се противопостави, че ще застане срещу такъв план и че ще го обяви за идиотски. Кол улови погледите помежду им и каза:

— На ваше място не бих казал какво мисля. А сега, ще отговорите ли на въпроса ми?

Морган бързо прикри сянката на вина, която мина през очите му.

— Първо ще отидем до Кълхейвън. Там имам приятел, който ще знае къде е Уокър.

— Кълхейвън? — намръщи се Кол. — Кълхейвън е окупиран от Федерацията.

— Но достатъчно безопасен за нас — настоя Морган. — Федерацията няма да ви търси там, а ни трябват само ден-два.

— А семействата ни? Няма ли да се чудят какво ни се е случило?

— Моето — не. Баща ми е свикнал да не ме вижда със седмици. Вече свикна, че съм независим. А Джаралан и Мириана е по-добре да не знаят какво правите. Те и така достатъчно се притесняват.

— Ами Рен? — попита Пар.

Морган поклати глава.

— Не знам как да открием Рен. Ако е все още със Скитниците, би могла да е навсякъде. Освен това не знам с какво би ни помогнала тя. Беше още момиче, когато напусна Вейл, Нямаме време да намерим и двамата. Струва ми се, че трябва да заложим на Уокър Бо.

Пар бавно кимна. Неуверено погледна към Кол и той му отвърна със същото.

— Какво мислиш? — попита той. Кол въздъхна.

— Мисля, че още от началото трябваше да си стоим в Шейди Вейл — въздъхна Кол. — Мисля, че въобще не биваше да ставаме от леглата.

— Е, хайде, Кол Омсфорд! — весело възкликна Морган. — Помисли за приключението. Ще се грижа за вас, обещавам.

Кол погледна Пар:

— Трябва ли от това да се почувствам по-добре?

— Мисля да идем — Пар пое дълбоко дъх.

Кол напрегнато го изгледа и кимна: Какво имаме да губим?