Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
— Дори и към колите ли е равнодушен? — питам Ина с недоверие, защото познавам само един-единствен човек на тази земя, равнодушен към колите, и това съм аз.
— Абсолютно равнодушен — Ина свива рамене. — Аз не съм равнодушна, а той през почивните дни насила сядаше на волана, за да не забрави да кара. Защото човек трябва да умее и да кара. Не зная за какво му беше това.
— А пък приятели ми разказваха, че Ходорковски препускал с жълта Ламборджини по Николина гора, остъргвайки дъното по неравната местност.
— Глупости, никога не сме имали никаква Ламборджини. Имахме Жигули, ужасна кола, веднъж отказаха спирачките и ние се забихме в една преспа, добре че имаше преспа. После имахме Волво, след това БМВ и последната е бронирана БМВ — тя пък е направо кошмарна, защото е ужасно тежка. Веднъж пътували с нея и закъснявали за някаква пресконференция. Валяло и колата заседнала в яма, пълна с вода. Вратите заклинили, колата потънала до стъклата, те се намокрили до пояс, докато излязат, но все пак успели за пресконференцията, а после вадиха колата с трактор. Не можахме и да я продадем, кой ще я вземе.
Ина се усмихва с ъгълчетата на устните си и млъква. Изглежда това са твърде делнични и твърде щастливи спомени за жената на затворник:
— Той обича само луксозни бележници и автоматични писалки. Това наистина го обича.
Да предположим, че рано сутринта на 26 юни 1998 година Ина и Настя опаковат в красива хартия и връзват с панделка луксозен бележник и луксозна писалка, поне бележници и писалки могат да се подаряват колкото си искаш. През това време Михаил Ходорковски не си и помисля да излезе при жена си и дъщеря си, за да приема поздравления и подаръци, а крачи из кабинета си, притискайки до ухото си телефонната слушалка. Гласът в слушалката крещи:
— Михаил Борисович! Само да знаете какво става тук! — звъни вицепрезидентът на ЮКОС Леонид Симановски.
— Леонид Яковлевич, чакай, не викай, обясни какво се е случило.
— Само да знаете какво става!
Леонид Симановски звъни, за да каже, че в Нефтеюганск с няколко изстрела от автоматичен пистолет е убит кметът на града Владимир Петухов. Деветдесетхилядният град е излязъл на улиците, хората искат разследване, но предварително са убедени, че ЮКОС е убил Петухов, и искат да бъде лишена от лиценз местната телекомпания „Интелком“, която по онова време Ходорковски все още не е купил, а само искал да купи. В града имало истински бунт.
Ходорковски се облякъл и излязъл от стаята. Казал нещо несвързано на жена си и дъщеря си, качил се в колата и заминал. Ина и Настя така и останали да чакат с подаръците — едната държала бележник, а другата — писалка.
Ина казва:
— Аз не разбрах какво се беше случило. Разбрах само, че е станало някакво нещастие с някакъв човек. Защото, ако Миша имаше проблеми с компанията, никога не го показваше пред нас. Вкъщи неговите проблеми си проличаваха само ако се случи нещо с хората.
Сега, когато Ходорковски вече е осъден, осъден е и Лебедев, осъден е за убийства и началникът на отдела по вътрешна сигурност, заместник-началникът на службата за сигурност на ЮКОС Алексей Пичугин, а емигриралият в Израел партньор на Ходорковски Леонид Невзлин е обвинен в поръчителство на убийства, заместник генералният прокурор Колесников прави страшна физиономия и повдига ново обвинение срещу Пичугин и Невзлин — за убийството на нефтеюганския кмет Петухов. И изразява надежда, че сега вече Израел ще предаде Невзлин, но Израел не го предава и дори Съединените щати му дават виза. А когато Невзлин пристига в Америка, тамошните власти не го арестуват и не го предават на Русия, заради което заместник генералният прокурор прави още по-страшна физиономия и вече крещи: „Престъпник! Убиец!“, забравяйки, че само съдът може да нарече някого престъпник.
Логиката на заместник генералния прокурор е ясна: Владимир Петухов стана кмет на Нефтеюганск с подкрепата на ЮКОС и първоначално отношенията на кмета с градообразуващата компания ЮКОС уж не бяха лоши, но през май 1998 година кметът изведнъж започна да твърди, че ЮКОС не плаща всички данъци в градския бюджет. А на 15 юни той дори обяви гладна стачка с искане да бъде анулиран резултатът от търга по продажбата на петролната компания ЮКОС на Банка МЕНАТЕП, да се отстранят от заеманите длъжности ръководителите на данъчните инспекции на града и окръга, да се образуват наказателни дела за неплащане на данъци от петролната компания ЮКОС — с една дума, кметът Петухов развали отношенията си с ЮКОС. На 22 юни, след разговор с ръководителя на Ханти-Мансийския автономен окръг Филипенко, кметът прекрати гладната стачка. А на 26 юни бе убит на път за работа с изстрели от автоматично оръжие.