Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
Смит изсумтя два пъти.
— Чудесно, ето че си говорим. Повтарям: веднъж за „да“, два пъти за „не“. Боли ли ви?
Две изсумтявания.
„Ох… мннее!“
— Отлично! Сега ще опитаме нещо друго. Ушите ви са покрити и напълно звукоизолирани. Гласът ми достига до вас през вашите зъби и горната челюст. Ще махна част от превръзката на лявото ухо и ще ви заговоря. В началото гласът ми ще ви се стори силен, така че ще започна шепнешком. Разбрахте ли ме?
Едно изсумтяване…
Смит почувства нещо да се отлепя от едното му ухо.
— Чувате ли ме?
— Хъ… ми.
— А сега чувате ли ме?
— Ра… ми… ее… ах… оо… ми!
— Струва ми се, че това беше изречение. Опитайте се засега да не говорите. Само едно или две изпъшквания.
— Разбира се, че не мога да говоря, идиот такъв! — ядоса се Йохан. — Извадете тази тръба от устата ми! — Гласните излизаха съвсем ясно, но съгласните се губеха.
— Докторе, сигурно му пречи тръбата.
— Тихо, сестра — сгълча я доктор Бренер. — Господин Смит, поставили сме аспирационна тръба в гърлото ви, за да не се задавите от собствената си секреция или слюнка. Все още не мога да я извадя, така че опитайте се да потърпите. Освен това очите ви са залепени. Единствено очният лекар може да разреши да свалим превръзките. Аз съм само дежурен реаниматор и не водя вашия случай — лекуващите ви лекари са доктор Хедрик и доктор Гарсия. Нямам право да предприемам каквото и да било, докато някой от тях не дойде. Удобно ли се чувствате? Един звук, или два.
Едно изсумтяване.
— Чудесно. Ще остана при вас. Можем да разговаряме. Съгласен?
Едно изсумтяване…
— Добре тогава. Но има и друга възможност. Аз ще казвам азбуката, бавно, а вие ще ме спирате с едно изсумтяване, когато стигнем буквата, която искате. После до следващата и така нататък. Искате ли да опитаме?
Едно изсумтяване.
— Хубаво. Имам богат опит с това, не сте първият пациент, с когото разговарям по този начин. Сигурно ви е скучно и това ще ви помогне да се разведрите. — Докторът прегледа показанията на мониторите. — И така, да започнем. А… б… в… — Йохан го спря при „д“.
— „Д“ — повтори доктор Бренер. — Не ми отговаряйте, продължаваме. А… б… в… г…
Фразата беше „дясното ухо“.
— Искате да сваля превръзката и от дясното ухо?
Едно изсумтяване.
Докторът внимателно свали превръзката.
— Проба… Синсинати… шейсет и шест… Сузана. Чувате ли и с двете уши? Гласът ми мести ли се от едното към другото?
Едно изсумтяване, последвано от три.
— Разбрах, да се върнем към азбуката. А… б… в… Когато привършиха, докторът попита:
— „Безтял“? Това ли е думата, която имахте предвид?
Двойно изсумтяване.
— Добре, започваме пак. А… б… в… — Този път той внимаваше къде точно го прекъсват.
— Чакайте. Пак излиза същото. По дяволите, къде ли греша? Безтяло? Ах, две думи. „Без тяло“?
Прочувствано изсумтяване…
— Искате да кажете, че не усещате тялото си, така ли? Наистина ли?
Един звук.
— О, разбира се, че не го усещате, оздравителният процес още не е завършил! Но честно — продължи да лъже докторът с умение, натрупано от продължителната практика, — вие се възстановявате с изненадваща бързина. Дори ще ви призная, че благодарение на вас спечелих един облог. Петстотин долара — лъжеше все така храбро докторът — и трябваше да поискам повече, че ще се пробудите толкова скоро. Сега смятам да се обзаложа за времето, когато ще започнете да се движите. Защото вие разполагате с чудесно младо и здраво тяло, макар все още да не го усещате.
Тройно изсумтяване. Съобщението гласеше: „Колко време?“
— Колко време от операцията ви? Или след колко време ще можете да използвате тялото си?
Доктор Бренер беше спасен от звънеца. Спря да изрежда азбуката и каза:
— Само за минутка, господин Смит. Дойде доктор Хедрик и трябва да му докладвам. Сестрата ще остане с вас. Опитайте се да си починете.
Навън доктор Хедрик вече очакваше Бренер.
— Доктор Хедрик, нека ви кажа нещо, преди да влезете. Прегледахте ли данните от мониторите?
— Разбира се, там всичко е наред. Пробуждането протича нормално.
— При това пациентът изглежда съвсем ориентиран. Свалих превръзките на двете уши и проведохме кратък разговор, по системата със звуците…
— Слушах ви известно време по уредбата. Струва ми се, че сте си позволили повече, отколкото ви е разрешено.
Доктор Бренер замръзна, после отговори троснато:
— Колега, признавам, че това е ваш пациент. Но тъй като ви нямаше, се налагаше сам да взема решение. Ако не желаете да се занимавам със случая, достатъчно е да ми го кажете.