Принцесата на татко
- Автор: Каменска-Донкова Румяна
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцесата на татко». Краткое содержание книги:
Дойде и денят на кръщението — знак, че сключваме завет с Бога. Ние му предаваме сърцето си, да го преобрази, да премахне злото от него, а Той ще ни даде мир на земята и вечен живот. Нашето кръщение беше голямо събитие. Заедно с нас се кръстиха около 80 души в София. След промените интересът към религията и въобще към новото бе много голям. Няколко пастори ни потапяха във водата, за да ни кръстят. Никога преди и след това не съм изпитвала такава лекота, такава увереност, че Бог ме е очистил от всичко, полепнало по мен през годините. Започнахме нов живот, живот на християни. За всичко, което вършехме, се питахме: „Ако Исус е на нашето място, какво би направил?“
Искахме да споделим с другите истините, които сме научили и изпитали. Отидохме при пастор Лефтеров, тогава секретар на съюзния съвет, и му казахме, че искаме Библията да стигне до повече хора без зрение. Църквата дари на Съюза на слепите касети за нови екземпляри, а по-късно записаха и книгите „Основни учения на Библията“ на пастор Агоп Тахмисян и „Пътят към Христа“, „Животът на Исус Христос“ и „Великата борба“ на Елън Уайт. Взехме от издателството и някои книги в електронен вариант. В читалището на слепите ми напечатаха няколко малки книжки, които давах на познатите си да четат. Но огромната част книги бяха на дискети и ги дадох в читалищната библиотека.
И ние успяхме да си запишем Библията — тогава ни струваше цяло състояние. За нас тя бе като онзи скъпоценен бисер, заради който търговецът продал всичките си ниви. И до днес, въпреки че имам различни варианти на Библията, най-скъпа ми е първата, тази на касетите, с която започнахме. От нея чета всеки ден. Гласът на четеца ми напомня за вълнуващите първи дни на запознанството ни с Бога.
Обикновено хората се обръщат към Бога, когато изпаднат в беда и се чувстват в безизходност. С нас беше точно обратното — по времето, когато повярвахме в Него, бяхме по-добре от когато и да било. Бяхме на по 29 години, щастливи в брака си, с добро материално положение, болестите не ни притесняваха особено. Само едно ни липсваше — достоен идеал, смисъл в живота. Според мен не може да се смята, че някой е нещастен или има проблем, затова вярва в Бога. Пълно е с нещастни и страдащи хора, но не искат да им се говори за такива неща. Както казваше един мой познат, за тези, които се съпротивляват на вярата има по-голяма надежда да станат християни, отколкото за тези, които не искат да мислят за духовни неща. Като си говорим с Венци, разбираме, че Бог е направил чудо едновременно в сърцата и на двамата. Всеки от нас тайно се молеше, преди да разбере, че и другият е повярвал.
Винаги съм си мислела, че каквото и да върша, някой ме наблюдава. Чувствах се като на сцена, но не знаех кой е този, който знае всичко, просто чувствах, че нищо под слънцето не може да остане скрито. Сега със сигурност знам, че това е Бог, който освен че вижда действията, знае предварително мислите ни. Освен това ангелите, които ни пазят и са готови да ни помогнат и падналите ангели или дяволи, които искат да ни въведат в изкушение. Същността на вълшебните приказки, които съм чела, се оказа истина. Или поне мечтата, надеждата, заложена в сърцата на народите, че винаги има изход, има някой, който непременно ще помогне, е истина. И това не е вълшебна пръчица, летящо килимче или добър юнак, ще ни помогне Царят на славата, Творецът на световете, и, което е най-вълнуващо, нашият Баща. Твърдението, че съм принцеса, което шокира и предизвиква смях, е чиста истина. Щом сме наследници на Божието царство, всички ние сме принцове и принцеси. От години исках да напиша стихотворение за Пепеляшка. Ясно е, че Пепеляшка съм аз, но кой е принцът? А вълшебникът, който преобразява мен и всичко наоколо? Не намирах отговор на въпросите, затова не можех да напиша нищо, а образът упорито ме преследваше. Сега намерих отговора и думите сами се наредиха, а душата ми ликуваше.
Пепеляшка