Принцесата на татко

Ставаха и други странни неща — някой ни подръпваше, предмети се местеха, веднъж Венци видя чорапа си да ходи самостоятелно из стаята. Както си говорехме, на Янка често изведнъж й се приспиваше, поспиваше малко и после ни казваше някакво откровение. Например, веднъж каза, че й се спи, заспа, а след минута някой се разсмя и почука на вратата на стаята ни. Венци отиде да види дали не е тя, но каза, че си е на леглото и спи. След малко Янка се събуди и разказа, че са й казали, че някой ще се разсмее и ще почука на вратата и ние ще помислим, че тя е направила това. Друг път ни накараха да излезем от къщи, защото щели да дойдат извънземни да се съветват как да ни излекуват. Освен това ни караха да правим неща, които не ни се искаше да правим. Например, взехме от село едно бутче от коза и те ни казаха да го изхвърлим, защото ще се отровим. Когато наближи времето Янка да си отиде вкъщи, поръчаха Венци всеки ден да стои четири часа гол до кръста, за да го лекува Бог. Протестирахме, че времето е много дълго, и те го намалиха на два часа. Забелязахме и друго нещо — всички тези неизвестни обитатели на къщата ни знаеха само това, което казваме на Янка. Ако си говорим нещо помежду си, те не го знаеха. Представяха се като Исус, Дева Мария, светиите, извънземните, а в някои случаи се явяваше и дяволът. Той изчезваше веднага, щом се хванехме за кръстчетата, които си купихме пак по тяхно поръчение.

Като се поотърсихме от шока и страха, разбрахме, че това същество (или същества) ни изнудва и не е добре да му се подчиняваме. Дотогава не бяхме се срещали с подобно явление. Поне аз бях материалистка, или по-точно, марксистка. В процеса на промените си дадох сметка, че наистина съм вярвала в марксизма и построяването на комунизма. Така ни учеха в училище, после в университета и никога не съм си представяла, че всичко ще свърши. Както всички, и аз критикувах някои прояви в нашето общество, но мислех, че това е резултат от неправилното прилагане на принципите на марксизма, а не че самите принципи са неправилни и неосъществими. В разгара на полтъргайстите и малко след това си дадох сметка, че вече не знам в какво да вярвам. Странните явления, които ме заобикаляха, ми показаха съвсем естествено, че има сили и форми на материята, които не разбирам. Но щом знаят какво си говорим, могат да дърпат, местят, говорят, значи ги има. Ние не чувахме гласовете им, само Янка ги чуваше. С Венци обсъдихме всичко това и решихме, че ако има някаква нематериална сила, която действа у нас, това не е Бог. Зададохме на съществото няколко въпроса дали не е дявол и то изчезна като дим. Вече не се явяваше у нас, но дълго време безпокоеше Янка. По-късно, когато прочетохме Библията, й казвахме да се помоли в името на Исус съществото да изчезне, и то наистина изчезваше.