Принцесата на татко

„Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е в дома ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.“ (Изход 20:8–11).

Значи, никой не бива да работи в събота. Внимателно прочетохме Библията докрай, за да видим дали това не е променено. Не намерихме такова нещо. Решихме да спазваме съботата като ден, осветен от Бога. Мислехме, че поклонението е нещо лично и не е необходимо да ходим в която и да било църква. Но в посланията на апостол Павел навсякъде се говори за църквата, създадена от Бога. С всеки ден вярата ни се засилваше — каквото и да правехме, искахме да се съобразяваме с Божията воля.

Отдавна знаех, че има църква, която спазва съботата, но ме беше страх да отида там. Изобщо ме беше страх от неизвестното. Имахме колежка Евгения, която ходеше в адвентната църква. Тя ни говореше за Бога, но тогава не й обръщахме внимание. Когато прочетохме Библията, й казахме за съботата. Тя се зарадва и ни покани на поредица от проповеди, изнасяни от немски пастор в НДК, зала 3. Това беше чудесно. Ако ни беше поканила в църквата, сигурно нямаше да отидем. Като е на обществено място, мислех си аз, нищо страшно не може да ни се случи.

Евгения дойде с нас на първата проповед, изнесена от пастор Магер. Тя беше върху пророчеството на пророк Даниил за световната история. Проповедта ни направи голямо впечатление. След това тръгнахме сами. Много трудности имахме с придвижването — проповедите бяха вечер, в НДК е трудно, особено за човек като Венци с 2-3% зрение. Бяха откраднали всички решетки в подлеза и в началото на стъпалата пропадахме в тесни вонящи дупки. Отидохме на проповедта мокри и вмирисани, но не се върнахме вкъщи, за да се преоблечем. После се съобразявахме с дупките и беше по-лесно. На връщане разсъждавахме над чутото и спорехме разгорещено. Много искахме да достигнем до истината. Почти не пропуснахме проповед. На местата ни имаше картончета, на които трябваше да напишем имената и адресите си, ако искаме да получим Библия или да посещаваме библейски курс. Ние написахме имената си, но не бяхме отбелязали библейския курс. Скоро след проповедите получихме писмо, в което ни уведомяваха, че всеки ден следобед в Църквата на адвентистите от седмия ден има библейски курс. Избрахме да ходим в понеделник, защото часът започваше от 17 часа и ни беше най-удобно.