Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
— Затвори си кречеталото, а?
Джейк удари с юмрук по командното табло и се обърна към дузината мъже, които се въртяха около Корсеъра.
— За Бога, изстреляйте го или го махнете от катапулта. До утре ли ще висим тук?
Появи се боцман Мулдовски. Той започна да крачи по палубата и гневно да жестикулира. Махнете го! Махнете го от катапулта.
Така и стана. Корсеърът освободи катапулта и Джейк намести Интрудъра на мястото му. Хидравличното бутало с удар обра луфта на совалката, пилотът освободи спирачките, даде излетен режим, хвана се за катапултната ръкохватка, провери органите за управление, предкрилките и задкрилките, след това параметрите на двигателите...
Време е.
Джейк включи светлините — нощния еквивалент на знака за дежурния на катапулта. Намествайки глава на облегалката, видя как Флап показа среден пръст на Мулдовски.
Дум!
Претоварването ги залепи към седалките и Джейк изкрещя по СПУ-то:
— Йе-е-е!
Вече бяха във въздуха. Все пак хванаха „розовия“ полет! Е, не съвсем, но достатъчно розов.
Двигателите работят, предупредителните светлини не светят, тангаж осем градуса — погледът му машинално обхвана всичко това, докато се протягаше към лоста за колесника, за да го дръпне нагоре.
С прибирането на колесника самолетът постепенно набра скорост и пилотът се обади по радиото:
— Боен Ас 511, след излитане.
— Прието, 511 — обади се диспечерът, седнал пред огромния радарен екран в командния пункт, дълбоко във вътрешността на кораба.
— Набирайте шест хиляди в този курс. Искам да направите зона на радиал12 едно три пет. Начало на захода за вас — седемнайсета минута.
— 511, направо в набор на шест, после зона на радиал едно три пет до седемнайсета.
Джейк премести левия си палец от бутона на предавателя върху СПУ-то и отвори уста да смъмри Флап заради жеста му към боцмана, но навигаторът го изпревари:
— Гооосподи, за малко да катапултирам при излитането! Какъв, по дяволите, беше този рев, дето го нададе?
— Аз...
— Проклет глупак! Бях на косъм от катапултирането! Можех да се удавя! Ако корабът беше минал отгоре ми, нямаше да си толкова щастлив. Да крещиш по СПУ-то като дива котка, на която са опарили задника — това е най-тъпото нещо, което някога...
Джейк Графтън изчака предкрилките и задкрилките да се приберат, след това се протегна и рязко дръпна куплунга от маската на Флап.
Тишина. Божествена тишина.
Проклет да си, скапаняко Доновън! Върви по дяволите!
Нощта се спусна бързо. Светът свършваше до стъклото на фанара. Светлините на върховете на крилата слабо осветяваха тъмнината, но Джейк трябваше да обърне глава, за да обхване с поглед стреловидните крила, а точно сега нямаше голяма възможност да се оглежда. Летеше по прибори: следеше стрелката на ТАКАН-а13 да сочи накъдето трябва, стрелката на вертикалната скорост да не мърда, компасът — също, крилете да са хоризонтални. Всичко това изискваше повишена концентрация. След пет минути пилотът реши, че му стига, и се протегна към автопилота. Той отказа да се включи.
Може би прекъсвачът на захранването беше паднал. Джейк опипа таблото между него и навигатора. Не. Всички прекъсвачи бяха включени.
Той натисна бутона за стабилизация на височината още три пъти и тихо, под носа си, изпсува.
„Добре, значи трябва да управлявам на ръка този паметник на техническото осигуряване в Морската пехота.“
Джейк прелетя зададената позиция — 16 мили на радиал едно-три-пет — и изпълни стандартно влизане в зоната за изчакване. Долитайки обратно към 16-ата миля, той намали газта, докато разходомерите паднаха на две хиляди паунда в час. Знаеше, че този разход на гориво скоро ще даде 220 възела по прибора — най-икономичната скорост на самолета.
Точно на 16-ата миля пилотът включи хронометъра и започна ляв завой. „Ще въртим без куката — първият заход е с простартиране — само за тренировка.“
Когато отново се приближи до зададената позиция, символите на авиохоризонта оживяха и започнаха да му дават напътстващи команди от компютъра на самолета. Флап! Джейк хвърли поглед към него. Навигаторът беше навел глава към тубуса14 на радара, и въртеше копчетата. Наистина отчетените мили съвпадаха с данните от далекомера на ТАКАН-а.
— Чуваш ли ме? — попита пилотът.
— Да.
— Благодаря ти за помощта.
— Не си прави труда.
— Автопилотът отказа.
— Забелязах.
Тук, в интимната нощна обстановка на кабината, те приличаха на отдавна женена двойка.
12
радиал — пеленг на самолета спрямо дадената отправна точка, в този случай кораба
13
ТАКАН — система за близка навигация, която се използва от военната авиация
14
тубус — козирка на екрана на радара, която го предпазва от слънцето и улеснява наблюдаването му