Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Тя снижи тон.
— Нямаме представа какво може да има там. Тялото на еврейски цар. Непокътнато копие на Тората. Масада е ценен исторически обект за еврейския народ. Ако нещо бъде повредено...
Той отвори уста да възрази, но вместо това пое дълбоко дъх и бавно издиша. Права беше. Израелците щяха да получат главата му. ако екипът му направеше и най-малката грешка. По дяволите.
— Долу може да има непокътнати контейнери с газ. Възможно е да се повредят всеки момент от някой вторичен трус. И да свършим като хората, които видяхте отвън.
Тя пребледня, но после изправи гръб.
— Разбирам какви са последствията, сержант.
Джордан се съмняваше, че наистина е така.
— Можете ли да се спускате с въже?
— Разбира се — отвърна тя. — Правила съм го безброй пъти.
Той я погледна в очите.
— Предполагам, че можете да броите до повече от едно?
Тя се ухили.
— Мога. Мога да броя чак до сто.
Той се отпусна. Поне спускането долу нямаше да е проблем.
— В такъв случай сега сте под мое командване. Кажа ли „скачай“...
Тя го изгледа сериозно.
— Ще питам колко е високо. Схванах.
Джордан докосна микрофона си.
— Сандерсън, вземи екип и за доктор Грейнджър. Тя идва с нас.
6.
Батори дръпна предпазната завеса, за да скрие голата пустиня оттатък хангара на летището. Запита се дали не вижда за последен път слънцето.
Отдели си момент да затвори очи, да се концентрира. Пое дълбоко дъх и прогони болката, която непрекъснато течеше по вените ѝ — тъпата болка, винаги тук, винаги напомняща за себе си и за клетвата, която беше дала на много по-ранна възраст. Болката я бележеше толкова трайно, колкото и задушаващата черна длан, татуирана на бялото ѝ гърло; и двете се бяха появили по едно и също време, знак за даденото в кръв и жертва обещание да служи на Него.
Пръстите ѝ посегнаха към гърлото, за да докоснат източника на болката и обещанието. Той имаше и друга роля — защита. Маркираше я като едно от Неговите деца, като по този начин я издигаше. Никой не можеше да я докосне и всички ѝ се подчиняваха.
Застави се да свали ръката си. Знаеше, че никога не бива да показва слабост, особено пред другите.
Обърна се към подобния на пещера хангар, смътно осветен от отделни лампи по стоманените греди. Екипът ѝ вече се беше качил в хеликоптера и я чакаше.
Един от пилотите затвори задната врата на товарното отделение. Нещо блъсна силно затварящата се врата и човекът залитна назад, видимо потресен, преди да пусне резето.
Тя си позволи леко да се усмихне. Почувства се по-уверена. Черният белег на гърлото не беше единствената ѝ защита.
„Спокойно — предаде тя към товарното отделение. — Скоро ще бъдеш свободен.“
Посланието не беше от думи, а излъчена топлина и спокойствие.
Долови отговора: задоволство, глад и дълбока любов.
Окъпана в това сияние, тя нагласи бронежилетката и кожения комбинезон, прилепнал плътно по тялото ѝ, нагласи кобура на ремъците през раменете и тръгна през широкия хангар към екипа си в хеликоптера. Двигателите на машината вече набираха обороти и шумът беше оглушителен в затвореното пространство.
Приведена под въртящите се перки, тя се качи в кабината на специално проектирания „Еврокоптер Пантера“ и затръшна вратата след себе си. Вътре бе тъмно и прохладно, изолирано и съвсем тихо. Машината можеше да побере десет пътници, както и допълнителни двеста и седемдесет килограма товар в задния отсек.
Това не бе обикновен хеликоптер. Специалните стелт модификации го правеха почти невидим, а благодарение на изолацията на двигателите се движеше почти безшумно. Освен това бе боядисан в израелските цветове, за да пасва на района. С изключение на прозорците на кабината, които бяха черни и ги скриваха за външни очи.
Вървеше към седалката си, следвана от погледи. Деветимата бяха опитни ловци, врели и кипели в занаята си. Четеше глада в очите им, разпознаваше свирепостта, скрита зад празния им взор.
Без да им обръща внимание, тя седна до първия си помощник Тарек. В полутъмната кабина той бе като по-тъмна сянка и от него лъхаше хлад. Тя си спомни топлината на Фарид, допира на горещата му ръка по гърба ѝ. Сякаш беше преди цяла вечност.
Нагласи слушалките и се свърза с пилота. В затъмнения хеликоптер той щеше да управлява единствено по уреди, с помощта на софтуерен летателен симулатор.
— Какво е положението? — попита тя.
Отговорът бе сбит.
— Вече предадох съответния израелски код за сигурност за достъп до върха. Очакват товарен хеликоптер. Ще кацнем там след двайсет и две минути.