Приключението на коледния пудинг

Жената седеше срещу него и го наблюдаваше.

— Нека от личностите да се прехвърлим към наистина важните неща, тоест фактите. Зная само онова, което пише във вестниците. Според тях само двама души са имали възможността да убият съпруга ви. Само двама са могли да го направят. Майор Рич и прислужникът му.

— Зная, че Чарлс не го е убил! — твърдо заяви тя.

— В такъв случай е бил прислужникът. Съгласна ли сте?

— Разбирам какво искате да кажете… — рече колебливо жената.

— Но вие сте напълно уверена?

— Струва ми се… фантастично!

— Да, съществува възможността. Без съмнение съпругът ви е отишъл в апартамента, след като трупът му бе намерен там. Ако е вярно онова, което разказа прислужникът, то майор Рич го е убил. Но ако не е вярно? Тогава прислужникът го е убил и е скрил трупа в раклата, преди да се върне господарят му. Според него сигурно е бил най-добрият начин да се отърве от тялото. На сутринта е трябвало единствено да се направи, че „забелязва петна от кръв“ и да го „открие“. Съмнението неизбежно ще падне върху Рич.

— Но защо ще иска да убива Арнолд?

— Наистина защо? На пръв поглед няма мотив, иначе полицията щеше да го разследва. Възможно е съпругът ви да е знаел нещо дискредитиращо за прислужника и е възнамерявал да го съобщи на майор Рич. Съпругът ви споменавал ли ви е някога нещо за онзи Бърджес?

Тя поклати глава.

— Мислите ли, че би го направил? — попита детективът. — Мислите ли, че така е станало?

— Трудно е да се каже — намръщи се госпожа Клейтън. — Вероятно не. Арнолд рядко говореше за хората. Казах ви, че беше сдържан. Не беше… никога… не е бил приказлив човек.

— Държал е всичко в себе си… Да, а сега ми кажете какво е мнението ви за Бърджес?

— Не е от хората, които човек забелязва. Доста добър прислужник. Подходящ, но му липсваше финес.

— На каква възраст е?

— Около трийсет и седем или и осем, струва ми се. По време на войната е бил в армията, но не служил като войник.

— От колко време е при майор Рич?

— Не много отдавна. Мисля, че от около година и половина.

— Да сте забелязали нещо странно в поведението му към съпруга ви?

— Не сме посещавали майора много често. Не, нищо не съм забелязала.

— Разкажете ми за онази вечер. За колко часа бяхте поканени?

— За осем и петнайсет. Вечерята започна в осем и половина.

— Що за вечери бяха тези при майор Рич?

— Ами имаше аперитиви, студен бюфет, както обикновено беше много богат. Гъши дроб и препечени филийки, пушена сьомга, понякога имаше топло блюдо с ориз. Чарлс го приготвяше по специална рецепта от Близкия изток, но го сервираше най-често през зимата. Слушахме музика. Чарлс има много хубав стереограмофон. Съпругът ми и Джок Макларън обичаха да слушат класическа музика, а ние останалите предпочитахме забавната. Семейство Спенс са чудесни танцьори. Бяха просто спокойни неофициални вечери. Чарлс е превъзходен домакин.