Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Вляво от него шубраците бяха по-редки, защото над тях се извисяваха няколко дървета и закриваха слънцето. Те биха осигурили по-добро зрително поле на някой стрелец. Кабрило реши, че това е мястото, където чака неговият човек. Щеше да заобиколи и да го приближи в гръб, а след това с Майк щяха да премахнат останалите. Извади ножа си, понечи да се промъкне наляво, но замръзна на място.
Гласове!
Идваха от войниците и секачите, които се бяха изкачили по планинския склон. Бяха им съобщили по радиостанцията местоположението на сателита и те се бяха втурнали към мястото.
Кабрило не помръдваше. Всяко действие сега щеше да е самоубийство. Потисна желанието си да използва радиостанцията, за да се свърже с Мърф и Пуласки. По-добре всички да останеха неподвижно и да изчакат, за да видят каква възможност ще им се предостави.
През следващия час той гледаше как аржентинците откопават отломката, а Майк спеше до него. Знаеше, че някъде в джунглата зад тях Мърф или Джери също наваксват пропуснатия сън.
Бяха достатъчно близо до кратера, за да чуе вика на един лейтенант към командния пункт:
— Шефе, извадихме го. Не знам какво е… Има правоъгълна форма, дълго е около метър и тежи може би трийсетина кила… Какво? Не знам… ако трябва да направя предположение… някакъв научен апарат. Не мога да си представя какво е предназначението му… Не, шефе. Ще бъде по-лесно да го отнесем до площадката, където товарят трупите. Видяхме, че имат няколко манипулатора. Ще ги използваме да се върнем в лагера. Докато стигнем там, пилотът вече ще е открил къде е повредата в хеликоптера и ще успеем да се върнем в базата навреме за коктейлите в клуб „О“.
Кабрило бе чул достатъчно. Знаеше техния план и това беше предимството, от което се нуждаеше. Потупа Майк по рамото. Бившият парашутист се събуди на мига. Не забравяше, че е на фронта, дори когато спеше. Отдалечиха се от кратера, като внимаваха да не клатят растителността над главите си, което щеше да издаде местонахождението им.
Около осемстотин метра по-назад се срещнаха с Мърф и Пуласки.
— Пипнаха сателита — отбеляза Мърф. — Пролича по шумотевицата.
Хуан кимна, докато отпиваше от манерката си. Не беше посмял да пийне вода, откакто попаднаха на аржентинските специални части.
— Ще го занесат до горския път и после ще го качат на някой от манипулаторите, за да го откарат в лагера на секачите. Там ще го качат на хеликоптерите и право у дома.
— А ние? — попита Марк.
— Ще ги спрем.
Войниците и екипът на Корпорацията се спускаха успоредно към изравнен терен на планинския склон, който секачите бяха прочистили, за да разположат оборудването си. Имаше манипулатор за товарене на трупите на полуремаркетата, както и мобилна въжена линия за извозването им. Тя имаше висока телескопична мачта, от която въжетата се спускаха три километра надолу по хълма до подвижна рейка, свързана чрез въжетата с лагера на секачите. От тази дълга примка висяха вериги, които секачите навиваха около окастрените трупи. След това въжената линия ги смъкваше в базовия лагер, където челюстни товарачи ги качваха на чакащите камиони, а веригата се връщаше обратно, за да поеме поредния товар.
Мъжете в лагера бяха пристигнали с автотоварачите, които Рамирес възнамеряваше да си осигури.
Хуан беше уверен, че неговият екип може да победи много по-голямата аржентинска група, докато не попаднаха на цепнатина в земята. Тя бе резултат от земетресение, което беше разцепило земята и бе накарало част от планината да пропадне. Заради джунглата не беше възможно да се установи докъде стига пукнатината, затова трябваше да се отнесат към нея като към препятствие, което трябва да се преодолее, а не да се заобиколи. Съгласно геологическите времеви мащаби земетресението беше станало съвсем наскоро — само преди някакви си дванайсет хиляди години. Все пак беше минало достатъчно време, за да ерозират страните на пукнатината до преодолими склонове. Групата трябваше да се спусне петнайсетина метра и след това да се изкатери с мъка от другата страна.
Когато стигнаха горе, бяха изгубили петнайсет скъпоценни минути. Хукнаха, надявайки се на най-доброто, но се страхуваха, че може да е станало най-лошото. Откакто прие задачата от Лангстън Овърхолт, Хуан знаеше, че не е имал време да състави подходящ план, и сега това щеше да даде своето отражение. Бяха изправени срещу две отделения от най-добре обучените аржентински войници, а разполагаха единствено с четири автомата и елемента на изненадата. Възможността да измъкнат захранването без бой беше нулева, а вероятността да стигнат до Парагвай с него беше минимална.