Мъртви за света

Но защо чак сега?

Ако са имали възможност да го открият, досега щяха да са дошли, нали така? Поне аз така смятах. Замислих се дали да не звънна на някой здравеняк… като Тери Белфльор например… и да го помоля да ме посети вкъщи — под предлог, че чакам обаждане от Джейсън, а ми се налага да изляза, — но не ми се струваше редно да излагам на опасност и други хора, като ги въвличам в програмата за защита на Ерик, и то без тяхно знание.

Обадих се на всички болници в окръга, макар че тази работа можеш да я свърши и шерифът. Болниците знаеха имената на всичките си пациенти, но между тях нямаше нито един Джейсън Стакхаус. Обадих се и на пътна полиция, за да попитам дали е имало катастрофи през нощта. Отговориха ми, че в града и околностите не е имало никакви произшествия. Звъннах и на няколко бивши приятелки на Джейсън, но получих доста негативни коментари, някои от които — откровено нецензурни.

Реших, че съм покрила всички възможни фронтове. Вече спокойно можех да тръгна към къщата на Джейсън. Да си призная, дори се гордеех със себе си, докато шофирах на север от „Хамингбърд Роуд“ в посока към магистралата, а оттам — на запад, към къщата, в която прекарах първите седем години от живота си. Подминах „Мерлот“ и главната отбивка за Бон Темпс, които останаха отдясно, а аз завих наляво. Не след дълго пред погледа им се появиха старата ни къща и паркираният пред нея пикап на Джейсън, а на пет-шест метра от него се виждаше още един пикап, също толкова лъскав.

Когато слязох от колата, един много черен мъж оглеждаше земята около пикапа на брат ми. С изненада установих, че вторият автомобил принадлежеше на Елси Бек — единствения полицай афроамериканец в целия окръг. Присъствието на Елси ми подейства едновременно успокояващо и тревожно.

— Мис Стакхаус — мрачно изрече той. Елси носеше яке, спортни панталони и очукани ботуши, които изобщо не подхождаха на останалата част от облеклото му. Можех да се обзаложа, че ги държеше в багажника, в случай че му се наложеше да гази кал някъде извън кабинета си. Елси (името му всъщност се произнасяше Елсей) беше много мощен „предавател“ и мислите му достигнаха до мен съвършено безпрепятствено.

За нула време научих, че Елси не е във възторг от срещата си с мен, не ме харесва и има сериозни подозрения, че с Джейсън се е случило нещо неприятно. Полицай Бек не даваше и пет пари за съдбата на Джейсън, но определено се страхуваше от мен. Смяташе ме за зловеща личност и се стараеше да ме избягва.