Черният кинжал (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният кинжал (Част I)». Краткое содержание книги:
Улф Матсън, шеф на Специалната група за борба с тежки престъпления в Ню Йорк, разследва убийството на известен американски строителен магнат, чийто бизнес е тясно свързан с японски фирми. Улф е принуден да се бори с хора, които притежават могъща вътрешна енергия, успяла да се съхрани през поколенията. Той се сближава с красивата и тайнствена японка Шика, която може да се окаже негов спасител или убиец…
Действието в „Черният кинжал“ се развива със скоростта на куршум, едно спиращо дъха пътуване в свят на престъпления и романтика, интриги и любов…
— А кой му беше присъщ?
Маун се извърна да го погледне.
— Лари беше извратен — рече. — Сериозно извратен.
— В сексуално отношение, така ли?
— Че в какво друго?
Той се замисли за момент, после попита:
— А вас върза ли ви?
— Вие негов адвокат ли сте, или психоаналитик? — потръпна леко Маун и устата й изпука поредния балон. — Не го е правил, но честно казано не бих имала нищо против…
— Така ли? — изненада се Улф и неволно се запита дали същества като тази Маун имат родители.
Тя се приближи, в носа го удари острата миризма на екзотичен парфюм.
— И ти ли си от онези шантавите, дето искат всичко да държат под контрол? — попита. — Знам, че повечето мъже са такива, но понякога е много приятно да изпуснеш контрола… Страхотно е, можеш да ми повярваш… Удоволствието имам предвид… — вдигна глава да го погледне: — Обичаш ли удоволствията? Имаш ли някаква представа от тях?
Улф изпита ирационалното чувство, че в следващия миг тая клечка ще го покани в шумната задна стаичка за един бърз сеанс. Част от съзнанието му се питаше какво ли може да получи от нея, а останалата тръпнеше от ужас, че изобщо може да си задава подобен въпрос.
— Каза, че Лари е бил тук с някакъв приятел — леко се отдръпна той.
— Тъй ли? — изгърмя с дъвката си Маун.
— Каза, че е искал да му покаже галерията и се е правел на баровец… И онзи ли беше извратен?
— О, не — засмя се тя. — В никакъв случай. Онзи беше скован и хич не изглеждаше наред…
— Как така?
— Знаеш как — отвърна тя и изви глава. Изведнъж заприлича на някакъв боен петел от неизвестна порода. — Не си ли ги срещал по улиците? Костюмче, подстрижка, стегнат задник над лъскави чепици…
Изведнъж усети, че няма смисъл да я разпитва за повече подробности. В съзнанието му се появи аленото сияние и сред пламъците започна да се очертава едно лице… Красив млад мъж, спортен тип, вероятно възпитаник на Йейл… Насочи психическата си енергия към Маун и изтръгна останалите подробности. Рус, с ярки и пронизителни сини очи…
— Не е от града, нали? — попита.
— Не е…
— Откъде знаеш?
— Непрекъснато повтаряше „Там при нас, в Ди Си…“ и други подобни глупости. — Вдигна глава и го възнагради с онзи особен поглед, който си разменят единствено кореняци нюйоркчани: — Освен това изглеждаше като онзи, дето викал: „Глей, глей к’ви високи къщи!…“
— Искаш да кажеш, че е имал акцент…
Маун се ухили насреща му и Улф изпита чувството, че се е изправил пред някой от онези зловещи канибали от Нова Гвинея, които показват по снимките на „Нешънъл джиографик“.
— Аха…
— Какъв по-точно?
— Май беше южняшки…
— Но по-мек, нали?
— Точно така.
Значи наистина Ди Си2, помисли си Улф.
— А нямаше ли си име тоя приятел на Лари?
— Имаше, как да нямаше — усмихна се Маун, очевидно доволна от този разпит. — И то беше най-интересното в него. Казваше се Мак Джордж Шипли и работеше за федералното правителство…
— За федералното правителство?
— Аха. Лари го попита нещо, не можах да чуя какво… Тоя тип Шипли извади визитна картичка и ме помоли за писалка… Искаше да напише нещо на гърба… Тогава видях името му. Отдолу пишеше, че работи в Министерството на отбраната…
Започва да става интересно, помисли си Улф. Освен, че е шарил нонстоп между Токио и Ню Йорк, Лорънс Моравия си е другарувал и с разни типове от Пентагона… Какво ще изскочи от всичко това? В досието му няма нито дума за връзки с представители на правителството… Явно Лорънс Моравия ще се окаже един доста интересен и заплетен случай…
Направи още една бавна обиколка на галерията, после небрежно попита:
— Видя ли какво написа на картичката този Шипли?
— Аха — усмихна се Маун и облиза устни. Езикът й изглеждаше невероятно розов на фона на чернилката по устата й. — Искаш ли да ти го кажа?
Улф отново изпита тревожното чувство, че ще бъде поканен в тъмната задна стаичка. Там кокалестите пръсти ще разкопчаят колана му, а кльощавият задник ще поиска да бъде обслужен…
— Трябва да си видиш изражението — изсмя се Маун.
Улф се засмя заедно с нея и си даде сметка, че я харесва, въпреки странната външност. Имаше чувството, че зад маската на палаво дете, което иска да шокира родителите си, се крие и нещо наистина добро…
2
Става въпрос за окръг Колумбия, център на който е федералната столица Вашингтон. — Б.пр.