Черният кинжал (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният кинжал (Част I)». Краткое содержание книги:
Улф Матсън, шеф на Специалната група за борба с тежки престъпления в Ню Йорк, разследва убийството на известен американски строителен магнат, чийто бизнес е тясно свързан с японски фирми. Улф е принуден да се бори с хора, които притежават могъща вътрешна енергия, успяла да се съхрани през поколенията. Той се сближава с красивата и тайнствена японка Шика, която може да се окаже негов спасител или убиец…
Действието в „Черният кинжал“ се развива със скоростта на куршум, едно спиращо дъха пътуване в свят на престъпления и романтика, интриги и любов…
— Беше телефонен номер, кодът започваше с 202… — После го продиктува с такава лекота, сякаш го четеше от електронен бележник.
— Как успя да го запомниш? — учуди се Улф, докато записваше номера в тефтерчето си.
Маун сви рамене, отново го връхлетя острата миризма на екзотичния парфюм.
— Помня всичко. Особено за Лари… У него имаше нещо особено… — изведнъж й стана тъжно, сякаш едва сега осъзнаваше новината за смъртта му.
— Какво ще ми кажеш за тази художничка Шика? — смени темата Улф.
Маун нежно докосна една от скулптурите, в невинността на жеста й имаше нещо познато, нещо, което Улф беше открил в странните снимки, окачени в тайния олтар на Моравия.
— Какво искаш да чуеш? — отвърна с въпрос тя. — Това, което го пише в каталога, или това, което знам?
— Има ли разлика?
Маун се изкиска.
— Знаеш ги творците! Всичко забулват в тайнственост. Колкото повече тайнственост, толкова по-добре. Останалото няма значение, главното е изкуството да говори за тях… Винаги държат зрителят да бъде непредубеден, да пристъпи към произведенията им, без да знае нищо за личността на твореца…
— Аз пък си мислех, че най-много искат произведенията им да бъдат продадени — поклати глава Улф. — Нали повечето от тях мизерстват?
— Може би, но не и Шика — изкиска се отново Маун. — Според мен тя изобщо не се тревожи дали някой ще й купи творбите.
— Защо?
Маун направи поредния балон и бавно го пукна.
— За адвокат задаваш ужасно много въпроси…
— Такава ми е работата. Мисля, че никой нищо не е чувал за тая Шика…
— Когато става въпрос за изкуство, трябва да знаеш към кого да се обърнеш…
— Как мислиш, бяха ли Шика и Лари приятели?
— Харесваха се — отвърна Маун. — Това си личеше само като ги погледнеш… Според мен между тях имаше нещо.
— Някой от тях го е показал?
— Чувах, че си говорят за Токио. Правеха го така, сякаш заедно са били там…
— Къде по-точно?
Маун сви рамене, вълните на екзотичния парфюм отново връхлетяха Улф.
— Говореха за някакво място, наричано „Забранени мечти“… Според мен ставаше въпрос за някакъв клуб… Като познавам Лари, там вероятно са предлагали сексуални оргии.
— Мисля, че ще трябва да си поговоря с Шика — бавно промълви Улф, в съзнанието му отново се появиха странните снимки в скривалището на Моравия. — В Манхатън ли живее?
— Разбира се — кимна Маун. — Държи един апартамент само на три пресечки оттук, но… — хвърли поглед към настолния календар на бюрото си: — … в момента е извън града и ще се върне едва утре.
— Не биваше да го правим толкова скоро — каза Южи Шиан.
— Нямахме избор.
— Но да убиеш човек…
— Беше нещастен случай. Неволна грешка.
Южи погледна майка си Минако. Небето над Токио бавно просветляваше. Вляво от тях се простираше пазарът Тцуки, гора от голи електрически крушки осветяваше купища сребриста риба. Мъже е високи до коленете гумени ботуши поливаха сергиите си с маркучи. Острата миризма на риба ги обвиваше в гъсти вълни, главозамайваща като пенлива бира. Зад гърба им се издигаше тъмната грамада на склада, в който държаха Оракула…
— Аз съм учен, мамо — промълви Южи. — Би трябвало да зная, че процедурите изискват да изчакам…
— Какво? Клиничните изследвания? Знаеш много добре, че в нашия случай това би било губене на време… От опитите с низши организми няма да получим нищо.
Южи извърна глава към реката. Над тъмните води се стелеше лека мъгла, печален и призивен зов на невидими сирени пронизваше неподвижния въздух.
Той кимна с глава, съзнавайки правотата й. Наистина нямаха избор, дори от научна гледна точка. Технологията изисква изпитания, но резултатите от тях го вцепеняваха.
— Ще ти донеса чай, Южи-сан — тихо каза Минако. Отиде до една от многобройните сергии, предлагащи суши и топли напитки, обърна се и погледна сина си. Стоеше сред купищата риба с приведени рамене, настръхнал от утринния хлад. Изглеждаше ужасно самотен. Сърцето й се сви. Обичаше всичките си деца, но Южи беше единственият й син. Дори само този факт беше достатъчен, за да бъде най-близко до сърцето й.
Но Южи притежаваше гениални познания в областта на биохимията, името му беше широко известно в научните среди. Минако поръча чай и се замисли за своя син. Цял живот се беше стремила да го държи далеч от тъмните сили, но сега идваше времето за промяна. Това беше неговата карма. А и нейната.
Южи търпеливо чакаше завръщането на майка си, в душата му цареше чувство за вина. Разбира се, той не би могъл да знае как ще се отрази на Моравия срещата с Оракула, но рискът си беше риск. Отвсякъде го заобикаляха плоски, лишени от цвят очички. Тук-там мърдаха опашки, стоварващи се с плясък върху мокрия бетон. Това беше единственият признак на живот в обречените морски обитатели.