Черният кинжал (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният кинжал (Част I)». Краткое содержание книги:
Улф Матсън, шеф на Специалната група за борба с тежки престъпления в Ню Йорк, разследва убийството на известен американски строителен магнат, чийто бизнес е тясно свързан с японски фирми. Улф е принуден да се бори с хора, които притежават могъща вътрешна енергия, успяла да се съхрани през поколенията. Той се сближава с красивата и тайнствена японка Шика, която може да се окаже негов спасител или убиец…
Действието в „Черният кинжал“ се развива със скоростта на куршум, едно спиращо дъха пътуване в свят на престъпления и романтика, интриги и любов…
УРБАНИСТИЧНО РАЗЛОЖЕНИЕ.
Поне името са улучили, помисли си той. Решетъчната врата беше отворена, но въпреки това човек оставаше с чувството, че скулптурите до прозореца попиваха цялата светлина на студения зимен ден.
Вътрешността на галерията беше мрачна и тъмна. Там се разпореждаше болезнено слаба млада жена с тяло като закачалка за дрехи и червена като пожарогасител коса. Цветът на кожата й беше болезнено синкав, очите й бяха силно гримирани, а червилото и лакът на ноктите й бяха по-черни дори от стените на галерията. Всичко това я поставяше по-близко до смъртта, отколкото до живота, а според Улф именно това е била целта й. Много очарователно, помисли си той. Или безкрайно отвратително. Всичко зависи от гледната точка…
През свити устни и стиснати зъби го информира, че името й е Маун. Улф се представи като адвокат, поел грижата за имуществото на покойния Лорънс Моравия. Маун го погледна с отсъстващ поглед и той тикна една от снимките на убития богаташ под носа й.
— О, Лари — прошепна тя. — Значи е умрял? Страхотно! — Толкова й беше опечалението. Сви рамене и добави: — Често идваше тук, разбира се. Харесваше му. Играеше обикновената игра — сякаш случайно е попаднал тук и иска да провери дали галерията ще допадне и на приятеля му… Отначало мислех, че е като всички останали, но скоро разбрах, че ще стане купувач… — Разпечата пакетче дъвка „Базука“ и хвърли една плочка в устата си: — Човек свиква да разпознава посетителите, знаете… Например вие… Още като пристъпихте прага, разбрах, че не сте дошъл да купувате…
— Защо тогава съм влязъл?
Дори ида усети, че я поднася, Маун с нищо не го показа. Наклони глава и започна да го разглежда като мостра от произведенията на неизвестен авангардист. Челюстите й съсредоточено се движеха, след миг пред устата й изскочи най-големият балон, който Улф беше виждал в живота си.
— Помислих, че сте се объркали. Малко по-надолу има един бутик на име „Урбанистичен дизайн“, там продават разни модни стоки…
— Това тук не са ли модни стоки? — разпери ръце Улф.
— А модно ли е изкуството? — отвърна сериозно тя. — То не е предназначено да служи един сезон, а после да бъде захвърлено… Не, то е извън времето, именно това качество го превръща в изкуство… — Очите й следяха бавното му придвижване из галерията, устата й продължаваше да прави балони. — Всички тези неща са произведения на една художничка, казва се Шика… — После в очите й изведнъж се появи безпокойство: — Надявам се, че няма да искате обратно парите на Лари…
— Защо трябва да го правя? — обърна се да я погледне Улф.
— Де да знам — обърка се Маун. — Но след като се появявате тук и… Господи, не знам… — прехапа устни и потъна в изпълнено с неудобство мълчание.
— Кога започнахте да го наричате Лари?
— Нали така се казва? — сви рамене тя и от устата й се показа поредният огромен балон. — Всъщност Лари и аз… — поколеба се, после добави: — Мисля, че именно заради това се отбиваше толкова често… Не беше нищо особено, само дето… — Посочи една матова врата в дъното на помещението и се изкиска: — Една събота отидохме там и се начукахме… Беше бърза работа, защото в галерията имаше посетители… Чувахме ги как се разхождат и си говорят, докато ние се чукахме… много бърза работа…
Бас държа, че е била бърза, помисли си Улф, а на глас попита:
— Кога господин Моравия, тоест Лари… купи своя Шика?
— При откриването — отвърна Маун. — Дойде на купона. Шика беше тук, той си поговори с нея и купи скулптурата… Чакайте да се сетя… Да, преди около седмица… Затова си помислих, че…
— Че искам да върна произведението.
— Да — направи гримаса Маун. — Нещата на Шика не са за всеки, знаете… Честно казано, мислех, че не стават и за Лари… Но той си поговори с нея и после плати…
— Как мислите, възможно ли е да е чукал и нея?
— Не знам — направи поредния си балон Маун. — Може би. Той си падаше по тия неща.
— По кои неща?
— Всички адвокати ли са толкова заковани? — въздъхна Маун и направи плашеща гримаса с черните си устни. — Лари обичаше да чука, но не си падаше по усложненията и обвързването. Поне такова беше моето впечатление…
— Значи тряс-прас, мерси, мадам, и толкоз, а?
— Всички са такива — засмя се Маун.
— Кои всички?
— Ами мъжете като Лари. Бързо го разбрах що за птица е. Баровец, пълен с мангизи… Бас слагам, че се е хранил по разни фантастични места като „Четирите сезона“ и „Лютес“… Искам да кажа, че външно и той беше подвижна закачалка за дрехи като всички останали, само дето отвътре им се хилеше… На другите закачалки, де… Мразеше този начин на живот, просто му беше неприсъщ…