Черният кинжал (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният кинжал (Част I)». Краткое содержание книги:
Улф Матсън, шеф на Специалната група за борба с тежки престъпления в Ню Йорк, разследва убийството на известен американски строителен магнат, чийто бизнес е тясно свързан с японски фирми. Улф е принуден да се бори с хора, които притежават могъща вътрешна енергия, успяла да се съхрани през поколенията. Той се сближава с красивата и тайнствена японка Шика, която може да се окаже негов спасител или убиец…
Действието в „Черният кинжал“ се развива със скоростта на куршум, едно спиращо дъха пътуване в свят на престъпления и романтика, интриги и любов…
Очите на Аманда бяха тъмни и сякаш бездънни.
— Това наистина е трагично, Улф — промълви тя. — Съжалявам… Но ако искаш да бъда откровена, ще ти кажа, че не вярвам да си проявил небрежност… Познавам те достатъчно добре, за да бъда сигурна. Тревожи те нещо съвсем друго…
Хладните змийчета започнаха да се гърчат в стомаха му.
— Не разбрах кой уби Джуниър, не успях да го усетя… — забързано рече той. — А тази сутрин комисарят ми тръсна и убийството на Моравия… Идвам тук направо от жилището му. И за неговия убиец нямам абсолютно никаква представа… Липсва ми обичайното психическо присъствие, тайнственото сияние…
— Искаш да кажеш, че и в двата случая трябва да има психическо присъствие, но ти просто не си успял да го почувстваш — уточни Аманда.
— Точно така — кимна той.
— Улф — погледна го в очите тя. — Необикновената способност продължава да е у теб… Винаги я усещам, когато се любим, и сега беше тук… — Стисна ръката му и окуражително добави: — Нищо не се е променило.
— Променило се е! — поклати глава той и рязко седна в леглото. — Чувствам се като куче, което си гони опашката, като слепец, на когото липсва белият бастун!
— Значи трябва да разкриеш нещо значително по-сложно от две обикновени убийства — каза тя. — Имаш ли чувството, че убиецът на твоя колега е действал и в случая с Моравия?
— Защо трябва да го имам? Между двете убийства няма нищо общо.
— Може би, що се отнася до конкретните обстоятелства. Но какво ще кажеш за липсата на психическото присъствие, на аленото сияние? И в двата случая не си изпитал нищо, нали? Случайно ли е това?
Змийчетата се плъзнаха по гърба на Улф. Как можа да не обърне внимание на един толкова очебиен факт?
— Бедничкият ми Улф — прегърна го тя и впи устни в неговите. — Имам едно предложение. На теб ти трябва малко разнообразие, а утре вечер Стийви организира купон в „Азбучния град“, ще представя нови художници. Обещава весело прекарване, какво ще кажеш да отидем, а?
— Не мога, Панда — въздъхна Улф. — Комисарят даде да се разбере, че новото разследване е изключително важно от политическа гледна точка и аз едва ли ще имам време за…
Тя запуши устата му с длан.
— Стига, Улф. Познавам те достатъчно добре, за да съм убедена, че вече си се заел за работа и правиш каквото трябва. Но човек не може да работи двадесет и четири часа в денонощието, дори този човек да си ти — Железният кон от състава на „Шошоните“!
— Такъв ли ти изглеждам?
Тя се засмя и нежно го прегърна.
— Наистина си железен. Но и ти си човек от плът и кръв, малко почивка ще ти бъде от полза… — Ръката й се плъзна към слабините му: — Да не говорим, че ще ти оправи и настроението… — Той набъбна между пръстите й и тя отново се засмя: — Ето го и доказателството. Гледа ме право в очите!
Втора глава
Ню Йорк / Токио
Върнън Харисън, главен патолог на Ню Йорк, беше висок и кльощав мъж с приведени рамене и обидено лице на куче от породата басет. Носеше очила с голям диоптър и с това, по мнението на Улф, се изчерпваха всичките му недостатъци. Беше човек, който успяваше да запази спокойната си и трезва разсъдливост в обстановка на почти истеричен хаос — едно съвсем нормално състояние за всички обществени учреждения на задъхващата се метрополия.
Намираха се в приземието на сградата, разположена на ъгъла на Първо авеню и Тринадесета улица, в която се помещаваше Съдебна медицина. Стаичката беше малка, редом с просторния хладилник, в който се съхраняваха труповете на градските мъртъвци. Наближаваше три следобед, от сутринта насам Улф беше потънал в рапорти. Не научи нищо особено от екипа, извършил оглед в кабинета и жилището на Моравия, заключението на балистичните експерти все още не беше окончателно. Тук го чакаше бележка от директора на полицията Бретхард, който заплашително му напомняше, че не се е отказал от вътрешното разследване по убийството на Джуниър Руиз и настояваше Улф да му предостави всички необходими улики и доказателства. Майстор е на заплахите тоя тип, въздъхна в себе си Улф.
— Успя ли да хвърлиш едно око на онзи трафикант на наркотици Аркильо? — попита.
— Грозна работа — изръмжа Харисън. — Сякаш някой побъркан го е пържил с ацетиленова горелка! — сви рамене и добави: — Но, както казват римляните, „който живее на ръба на бръснача, трябва да очаква и да се пореже“…
Остави електрическия трион за разрязване на кости върху масата. Въздухът тежеше от миризмата на човешка плът.
— Значи горелката му е видяла сметката, така ли?
— Така изглежда — промърмори Харисън и се зае да подрежда инструментите си. — Някой хубавичко е подредил и дясната му ръка…