Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
познаваше такъв.
Точно в този момент той помръдна. Започна да издава тихи стонове в съня си, очите му се
стрелкаха наляво-надясно зад затворените му клепачи. Ръката му трепна и изведнъж се
стегна на гърдите му, той се надигна и седна — толкова внезапно, че почти събори Клеъри.
Очите му рязко се отвориха. За момент изглеждаше просто замаян. Беше изумително блед.
— Джейс? — Клеъри не успя да скрие изненадата си. Очите му се фокусираха върху нея.
Миг по-късно я придърпа към себе си в една от обичайните му груби прегръдки, издърпа я в
скута си и я целуна страстно, а ръцете му се заплетоха в косата й. Тя чуваше туптенето на
сърцето му, заедно с нейното и усети как бузите й поруменяха. Намираха се в парк, помисли
си тя, и сигурно хората ги гледаха.
— Леле — каза Джейс и се дръпна, а устните му се извиха в усмивка. — Съжалявам. Май не
го очакваше.
— Беше приятна изненада — гласът й прозвуча ниско и дрезгаво в собствените й уши. —
Какво сънува?
— Теб — той завъртя един кичур от косата й около пръста си. — Винаги сънувам теб.
Клеъри все още беше в скута му, краката й обкрачваха неговите.
— Така ли? Защото ми се стори, че сънуваш кошмар.
Той дръпна назад глава, за да я погледне.
— Понякога сънувам, че те няма. Още се чудя кога ще осъзнаеш, че заслужаваш нещо по-
добро и ще ме напуснеш.
Докосна лицето му с върха на пръстите си, нежно прокарвайки ги по скулите и надолу до
извивката на устните му. Джейс казваше такива неща само на нея. Алек и Изабел го обичаха
и знаеха, от времето, прекарано с него, че под защитната броня на шегите му и престорената
арогантност спомените от детството му още го разкъсваха. Само пред нея обаче изказваше
мислите си на глас. Клеъри поклати глава, косата й падна на челото му и тя я отметна
нетърпеливо, после каза.
— Иска ми се да можех да говоря като теб. Всичко, което изричаш, думите, които подбираш,
са толкова идеални. Винаги имаш готов цитат и знаеш какво да кажеш, за да ме накараш да
повярвам, че ме обичаш. Ако не мога да те убедя, че никога няма да те напусна…
Той храна ръката й.
— Просто го кажи още веднъж.
— Никога няма да те напусна.
— Каквото и да се случи, каквото и да направя?
— Никога няма да се откажа от теб — каза тя. — Никога. Това, което чувствам към теб… —
думите й убягваха. — Никога не съм изпитвала такова нещо.
По дяволите!, помисли си тя. Това прозвуча ужасно глупаво. Джейс обаче явно не мислеше
така; усмихна й се замислено и каза:
— L’amor che move il sole е l’altre stelle.
— Това на латински ли е?
— На италиански. Данте.
Клеъри прокара пръсти по устните му и той потръпна.
— Не говоря италиански — каза много нежно.
— Означава — отвърна той, — че любовта е най-голямата сила на света. Че тя може всичко.
Клеъри издърпа ръката си от неговата и, докато го правеше, забеляза, че той я наблюдава
през полузатворените си клепачи. Обви с двете си ръце врата му, наведе се напред и докосна
устните му със своите — не го целуна, само прокара устни по неговите. Това беше
достатъчно; усети как пулсът й се ускорява, а той се наведе напред и се опита да улови
устата й със своята; Обаче поклати глава и разпиля косата си около тях като завеса, сякаш за
да ги скрие от очите на хората в парка.
— Ако си изморен, да се прибираме в Института — каза Клеъри почти шепнешком. — Да
подремнем. Не сме спали в едно и също легло откакто… От Идрис.
Вгледаха се един в друг и тя разбра, че Джейс си мисли същото. Бледата светлина, която се
процеждаше през прозореца на малката спалня за гости на Аматис, отчаянието в гласа му.
„Искам единствено да легна до теб и да се събудя до теб, само веднъж, само веднъж в живота
ми.” Цяла нощ лежаха един до друг, само ръцете им се докосваха. От тогава се бяха
докосвали безброй много пъти, но не бяха прекарвали цяла нощ заедно. Джейс знаеше, че му
предлага не само да дремнат в някоя от неизползваните стаи на Института. Клеъри бе
сигурна, че го вижда в очите й, макар и тя самата да не беше уверена какво точно му
предлага. Но това нямаше значение. Джейс никога нямаше да поиска нещо, което тя не е
готова да му даде.
— Иска ми се — страстта, която видя в очите му, дрезгавината на гласа му, твърдяха, че й
казва истината. — Но… не можем — той хвана здраво китките й и ги дръпна надолу,
задържайки ръцете им помежду им като бариера.
Очите на Клеъри се разшириха.