Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2

колене, после сгъна крак, изправи се и се заклатушка към южния прозорец. Замръзналото езерце

беше като златен овал. Дълъг правоъгълник от синьо-черна сянка, хвърлена от къщата, се

протягаше към далечния обор. Кошарата беше празна, всички крави вероятно бяха вътре за

следобедното доене.

- Спри да се самосъжаляваш, Крис! Възползвай се, както направи с Алекс! Спри да се

криеш! - каза той на стаята. Сложи длан на леденото стъкло. - За бога, вече не си на осем

години. Кажи на Хана или на Исак за Лена и Алекс, но кажи на някого! Просто го направи! Ако

разберат, разберат. Ако не...

Е, не биха го убили, за да се предпазят, нали? Челото му се набръчка от внезапно

безпокойство. Не, това беше лудост. Той би ли го направил, ако ситуацията беше обратната?

- Не - каза си. Би дал на човек като него припаси, после би вързал очите му, би го извел

далеч, би му посочил правилната посока и би му пожелал късмет. Ако Хана и Джейдън бяха

умни, щяха да се преместят и никога да не му дадат възможност да се върне по стъпките си. Да

напуснат всичко, което бяха построили, щеше да е трудно, но те бяха силни, нали? Щяха да се

справят.

При първа възможност трябваше да се махне. Нямаше какво повече да прави тук или да

открива. Нямаше и армия от желаещи деца. Ако това беше планът на Джес, значи беше луда.

Имаше само деца, опитващи се да оцеляват. Не можеше да ги принуди да се върнат, дори не би ги

питал.

Колкото до останалото, до всички тези тайни - добре, той вече знаеше. Еха! И какво?

Единственият въпрос, на който нямаше отговор, беше дали хората в Рул подозираха какво са

забъркали Питър и Съветът и просто си държаха устите затворени. Наистина ли му пукаше дос-

татъчно, за да рискува да се върне, за да премахне Зоната и да се справи със Съвета?

- Може би.

Но не заради тях. „Хлапетата, които Питър и аз върнахме, те нямаха думата. Не можеш да ги

оставиш да растат в сянката на това. Що за хора ще станат накрая?“ Той най-добре би трябвало

да разбира какво е да растеш с призраци и кръв, която никога не се отмива.

Стомахът му избра този момент, за да измърмори - неуместен звук, който го накара да се

засмее. Трябваше да яде. Това можеше да е последното му добро ядене за дълго време. Точно

когато се обръщаше от прозореца, очите му засякоха много лека промяна в светлината, някакво

мрачно промъкване в ъгъла на окото му. Той хвърли бърз, но внимателен поглед - повече по

навик, отколкото по друга причина.

Две момчета - Крис реши, че това вероятно са Джейдън и Конър - бързаха през снега към

обора. „О!“ - каза си и повече не се сети за тях, защото беше зает с мисли за храната и как да

съобщи за Лена и Алекс, преди да се отправи обратно към Рул. На юг беше най-добре: права

черта, която щеше да му отнеме не повече от четири дни пеша. Три, ако бързаше. Хьнтър беше

казал, че са прибрали нещата на Нейтън. Късмет. Можеше да слуша радиото и да разбере как е