Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
„На кой ли му е в кръвта?“, помислих си тогава.
— Един милион — толкова много пари човек трудно може да си представи, нали? — бях попитала.
— На мен пък не ми е трудно, ето… — бе казал Щефан, грабна кутийката с листчета за бележки и хвърли във въздуха стотици от тях, които се посипаха по пода. — Просто си представи, че всяка от тях е банкнота от петстотин евро.
Наведох се, за да хвърля и аз няколко от тях във въздуха. Неминуемо в съзнанието ми изплува сцената от филма „Неприлично предложение“, в която Деми Мур и другият главен герой (но не Робърт Редфорд) се бяха любили върху купчина от пари. Нехигиенично, но затова пък много еротично.
И Щефан си мислеше за същото, защото само след секунди върху белите листчета правехме най-хубавия секс в живота ни. А и със сигурност беше по-хигиенично.
В момента си мислех, че може би през следващите шест месеца щяхме напълно да преоткрием сексуалния си живот. Никакъв секс след осемнайсет часа — така се отваряха други неподозирани досега възможности. Изведнъж погледнах на лятото, изпълнена с нови надежди.
— Кога започва всичко? — попитах аз, изпълнена с желание за действие.
Евелин вдигна поглед от договора.
— Бих казала, тръгвай към къщи и си стягай багажа, Оливия. От първи май до първи ноември жилището ми ти принадлежи — каза тя и след тежка въздишка допълни: — А през това време аз ще трябва да се чувствам като у дома си в съборетината ви. И ако това не е несправедливост!
„Аз ще получа по-хубавото жилище, но пък ти получаваш по-хубавия мъж“, помислих си аз. Големият въпрос беше кое от двете има по-голяма стойност.
Глава 6
Набързо си събрах багажа: малко дрешки, книгите, които четях в момента, четка за зъби — повече не ми беше нужно. Пижама или нощница просто нямах, но пък не можех и гола да спя при Оливер. Тениската с надпис „Вече съм на трийсет, моля помогнете ми да пресека улицата!“ можеше да бъде пригодена за спане. Освен това по всяко време можех да вляза в къщата, ако бях забравила нещо, стига, разбира се, да не е след осемнайсет часа.
Щефан беше седнал на ръба на ваната и ме гледаше как си пълня несесера с козметика и дамски принадлежности.
— А къде ще спи Евелин? — попитах аз. — Бихме могли да извадим моя матрак от спалнята и да го сложим в хола.
— Защо, диванът в стаята за гости е доста удобен — отвърна Щефан.
— Да, но целият е на петна от плесен — малко ме беше срам. — Клетата Евелин, сигурно не е виждала подобно нещо през живота си. Ще се почувства като в общежитие за бежанци. Може би съвсем по джентълменски трябва да й предложиш спалнята.
— Да, и да се задуши някоя нощ от постоянно падащата от тавана мазилка — каза Щефан. — Но от мен да мине, може да спи на спалнята.
— Да, но без теб! — срязах го набързо. — При това положение ти отиваш на дивана в гостната. Освен това в никакъв случай не може да продължаваш да спиш гол, чуваш ли? Ще си слагаш слипове и тениска, ясно ли е?
— Дано се сетя — отговори Щефан и се ухили.
Ревността ми явно доста го забавляваше.
— Евелин каза, че вече ми е постлала Lignet Roset канапето в кабинета — казах и завъртях очи. — Представи си само: Lignet Roset канапе в кабинета! Фриц е прав, двамата наистина си пилеят парите за излишен лукс.
— Така е — каза Щефан, а в гласа му се усети неприкрита завист. — Скоро и ние ще можем да си го позволим. Първото, което ще направя, е да сменя бракмата със стилен кабриолет.
— Но на нас ще ни трябва поне едно комби — напомних му аз. — Или още по-добре един голям пикап.
— Та ние ще можем да си позволим и двете: кабриолет и пикап — засмя се Щефан.
— Хората сигурно ще си помислят, че сме спечелили от тотото. Как ще им обясним парите си? — засмях се и аз.
— И аз си мислех по въпроса — каза Щефан. — Просто ще кажа истината на всичките ни приятели: че парите са от баща ми. Колко тежко и… необичайно сме ги изкарали, никой не го интересува.
И без друго нямахме особено много приятели. Поддържахме връзка с няколко състуденти на Щефан и с някои колеги от времето, преди да стартираме собствения си бизнес. Икономисти и техните жени, с които от време на време ходехме да вечеряме заедно. Нямах нищо против, че тези вечери се състояха доста рядко, защото темата на разговор се въртеше предимно около социалния статус, нещо, с което ние двамата не можехме да парадираме. Щефан имаше също така и един стар приятел от училище — Адам, с когото преди играеше веднъж седмично скуош. Но откакто Адам започна да играе голф, вече не се виждаха толкова често. Така че нито Адам, нито задръстените икономисти щяха да забележат, че Щефан вече живее с друга жена. При мен беше още по-лесно, тъй като съм сираче и съм израснала в друга провинция, нямах нито стари съученички, нито семейство, което да се усъмни. И бившите ми колеги от градинарските години, с които от време на време се виждах, също нямаше да забележат. Те изобщо не познаваха Щефан.