Анатомия на плашилото
- Автор: Ганев Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анатомия на плашилото». Краткое содержание книги:
В спалнята, до тоалетката, имаме една фосфоресцираща балерина. Тя е с лепен крак, но е толкоз добре залепен, че не личи. Преди време идвало едно момче да иска моята, хързулнало се и блъснало балерината. Работата се развалила, че натопиха мен.
Тогава като гледах, това момиче ми заприлича на балерината. И то беше толкова хубаво и изпускаше светлина като нея. И все ми се струваше, че това не е жена, а нещо фосфорно такова, затова не изпитвах никакво желание, ами само една лекота. Хубаво момиче беше и реших да не го срамя.
Още когато ги видях да се къпят, ми дойде наум да им скрия дрехите. Но сега взех само панталона на главния и се върнах до мотела. Все още не знаех какво да ги правя тия гащи. Огледах ги, тръснах ги и се молех дано не падне нещо, че после да вземе да каже, че съм го окрал. Нямаше нищо, защото панталонът му беше модерен без джобове. Олекна ми.
Отново от езерото чух смеха на момичето. Секна внезапно, сякаш някой запуши устата й. И тогава ми се стори — тежко и учестено диша само небето с големите си звезди.
Прекосих пътя и влязох в стърнищата. И тогава тате пак започна да ми нашепва онова за гащите. Като си казах: разминаване няма, и ми дойде наум какво да правя. Върнах се до нисата, взех клещи и тел. У българина тел винаги се намира, защото без тел сме за мустака. Завързах отдолу крачолите и напълних гащите със слама. Отгоре също ги вързах хубаво. Взех ги под мишница и влязох в механата.
— Казали сте на комбайнерите да ги удрят. Те направиха ли нещо?
Нищо не направиха, ами аз станах за смях. Когато ги сложих на стола, един от тях опипа с пръст изпъкналата задница. И като започнаха да се смеят…
— А как ще обясните, че панталоните отзад са били скъсани?
Нищо не мога да обясня! Не зная как е станала тая работа. Може да са били протъркани. След като се насмяха, аз ги изнесох навън. Облегнах ги до вратата, дано началникът ги намери. Да, ама той като малко дете се сърдеше и ги не щеше. Извадих им сламата, изтупах ги и станаха като нови. Като ги внесох вътре, отзад светеха — беше им останал само вътъкът.
Вишневочервена куртка и акселбанти с еполети
Рудолфо — 50-годишен, дресьор на тигри:
Собствено, с животните се погаждам много добре. Между нас, така да се каже, съществуват дружески отношения. И заради това не разбирам защо се говори така безотговорно за тях. Казват например, че пантерата била коварна. Нищо подобно! Най-долна измама — при добро желание можете да се убедите сам! Необходимо е малко решителност, хладнокръвие и главно доброта, и тя се превръща в глезлива домашна котка. Е, вярно е, че се зъби и съска, но когато знаеш какво да правиш, можеш да я уловиш за опашката. Простете за откровеността, но това не мога да го кажа за една жена. Една жена никога няма да ти позволи такова нещо. Имам опит и затова го твърдя с такава сигурност. Онази въжеиграчка, която ми скрои този номер, се кълнеше във вечна любов, а заради нея щях да облажа животните…
Моята съдба напомня тази на Буратино. Чели ли сте книжката? Аз не съм я чел. Преди време идва един журналист да вземе интервю от мен. Много приличен човек! Та той ми разказа тая история. Много се смяхме, че прилича на моята. Тогава обаче аз не си продадох учебниците, а няколко криминални книжки. С парите вместо билет за куклен театър си купих билет за менажерията „Аризона“, която бе на турне в нашата околия. „Аризона“ бе нещо толкова магическо и невероятно, че децата я сънуваха по няколко нощи. Не че не бяхме виждали животни. По онова време даже и градското дете можеше да види всички домашни животни от мишката до коня. По заговезни можеше да се види маймуна или мечка, доведена от мечкари.
А „Аризона“! О, „Аризона“ беше нещо фантастично! Тя възбуждаше болезнено въображението и го тласкаше в неочаквани посоки.
Представете си три големи платна по метър и половина на два, върху които художникът е използвал само шестте основни цвята. В средата отровнозелен крокодил се бореше с нещо, което претендираше да бъде боа, а всъщност много напомняше обикновен пожарникарски маркуч, навит около зелен калъф за контрабас. Отгоре клюкарствува група папагали, съвсем незаинтересувани от битката. (Виж, папагалите бяха добре нарисувани.) Отляво препускат бедуини, прилични на призраци, яхнали нещо средно между куче и магаре, с две гърбици. Отдясно лежи царят на пустинята със своя харем. Край него недоволно се разхожда доста проскубан и рахитичен тигър, изглежда, за модел е бил използван някой стар, безпризорен котарак. А най-отгоре, чудно защо, независимо от никого и от нищо, пълзеше голям кафяв охлюв. Долу, вдясно от входа, закрит от протъркана, червена плюшена завеса, между буйна тропическа растителност и две весели маймуни, имаше малко гишенце. Над него с едри букви бе написано КАГГА така, че да не остане незабелязано дори и за чуждестранната публика.