Анатомия на плашилото
- Автор: Ганев Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анатомия на плашилото». Краткое содержание книги:
На другата сутрин, след като бяха изпили две бутилки с непознатия, го натисна махмурлукът, ходеше с глава между дланите и питаше: „Какво да заколим? Аз съм дал дума на човека, че ще коли!“
Казах му, че ще се оправя с касапина, а през това време да отиде в бирарията. Карабас-Барабас неочаквано се успокои, щом чу за бирата. Отвори касичката с приходите от предната вечер и изчезна. Аз се залових да чистя менажерията и с тревога очаквах да се появи оня човек. Струваше ми се, че с него ще се оправя по-трудно. Той се беше пазарил, имаше си определена надница и бе в правото си да я поиска. Всички тревоги се оказаха напразни.
Когато мрачният човек се появи чак след четири дни, бе много сговорчив и срещу бутилка мастика се отказа да коли магарето. Двамата с Карабас-Барабас седнаха пред менажерията и започнаха да се черпят приятелски. Реших, че това е подходящ момент, и за първи път показах пирамидата си. Мрачният човек изненадващо се разсмя с дълбок, хъркащ смях и каза: „Без малко да убия един голям артист. А аз винаги съм уважавал артистите. Даже жена ми избяга с един от тях.“
Собственикът на „Аризона“ стоеше като втрещен под тропическата й сянка. След като изумлението му премина, той сграбчи главата ми с малките си потни ръце и дълго ме целува по челото, като ме наричаше „синко“. „Знаеш ли, синко, каза той, какво значи това за нашето заведение?“ Бях млад и неопитен и още не познавах тънките хватки на рекламата. Но след няколко дни се убедих, че тя е петдесет на сто от печалбата. Изкарахме нашите „Бременски градски музиканти“ пред менажерията и народът се струпа да гледа и да цъка с език. Карабас-Барабас стоеше пред тях и крещеше: „Елате да видите! Елате да видите! Това е нищо! Всичко е вътре!“
Естествено аз останах в сянка, и славата, и парите бяха за собственика. За мен оставаше удоволствието да се наслаждавам на пирамидата. На моето творение, което в юношеските ми очи беше нещо величествено и грандиозно като Хеопсовата. Когато бяхме на турне в Египет, имах възможност да я видя. Трябва да ви кажа, че тя се руши, защото е направена от камък, а моята е вечна, защото е жива.
— Може ли да се смята в такъв случай, че магарето, кучето, котката и петелът са ваши роби, издигнали пирамидата?
Не! В никакъв случай. Това ще бъде във висша степен несправедливо, защото те са пирамидата, а аз робът! Човек робува на своите осъществими и неосъществими амбиции. Ако има сили и възможности, се освобождава, ако ли не, остава поробен цял живот!
— А как попаднахте при дивите животни? Убедихте се, че дресурата е една осъществима амбиция, и решихте да я следвате?
По неписаните закони на атракционите менажерията търси място, където се струпват най-много хора. Това са панаирите, сборове и прочее. Най-често обаче тя се прилепя към някой цирк и покрай него си изкарва прехраната. Така и ние се прилепихме до един цирк, покрай който много по-лесно уреждахме своите транспортни, снабдителни и финансови въпроси. И най-важното, бяхме там, където се струпват най-много хора.
Някога, когато още нямаше телевизия и вокално-инструментални групи, циркът беше особен притегателен център за градското население. Хората идваха да видят цирка и през деня, когато няма представление. Огромният купол, шаренията и шетнята около него създаваха у тях представата за неизпитани изживявания. Обикаляйки около цирка, те се подготвяха за вечерта, когато ще се срещнат с нещо неочаквано и интересно. Точно тези хора хващахме ние. Може би се изразявам грубо, защото не ги хващахме, а те сами напираха да влизат.
В един такъв ден край моите музиканти се завъртя нисък, дребен старец. Беше облечен в син костюм и носеше вишнева папийонка на капки. Косата му бе напълно побеляла, миришеше на парфюм и правеше впечатление на голям чистофайник. Той видя моя номер, който показвах на няколко зяпачи, приближи се до мен, лъчезарен и чистичък, и ме попита: „Ти ли направил това?“ Гласът му бе мек и приятен от долавящия се акцент. Отново си помислих, че ще имам разправия с властта заради бягството от къщи, и си признах. Той ме изгледа продължително от глава до пети. Бях доста едър за годините си и това, изглежда, му направи добро впечатление.
„А на цирк ходил? — попита той. — Не ходил? Тогава дойдеш!“