Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Джени улови образа си в огледалото. Несъзнателно приглади косата си и се загледа в отражението си. „Къде отиде младостта ми? Не знам, но си отиде. Поне моята, на Дънкан не, той е още млад, млад за възрастта си — ако можеше само да се види. Тоя кучи син Гавалан! Не, Анди си е наред. Толкова се радвам, че се ожени отново за такова добро момиче. Морийн ще го държи изкъсо. А също и малката Електра. Боях се, че ще се ожени за онази малка китайка, секретарката му. Пфу! Анди е добре и Иран беше добре. Беше. Сега е време да си отидем и да се радваме на парите си. Определено е така. Но как? — Тя се изсмя високо. — Пак както винаги.“
Внимателно отвори фурната, премигна срещу топлината и миризмата, после отново я затвори. Не можеше да понася солен говежди пай.
Вечерята беше много хубава, соленият говежди пай — златистокафяв отгоре, точно както го харесваха.
— Ще отвориш ли виното, Дънкан? Персийско е, съжалявам, но е последната бутилка.
Обикновено бяха добре запасени и с френски, и с персийски вина, но тълпите, окуражавани от моллите, бяха разбили и изгорили всички магазини за алкохол в Техеран. Следваха строгия фундаментализъм на Хомейни — пиенето на алкохол, под каквато и да е форма беше забранено от Корана.
— Човекът на пазара ми каза, че никъде не се продава официално и дори пиенето в западните хотели сега е строго забранено.
— Това няма да продължи дълго, хората няма да издържат. Фундаментализмът също — отбеляза Петикин. — Не могат, не и в Персия. Исторически погледнато, шаховете винаги са били толерантни, и защо не? В продължение на три хиляди години Персия е била известна с красотата на жените си — погледни Азадех и Шаразад — и с лозята и вината. Какво ще кажеш за Омар Хаям и „Рубаят“ — не е ли това химн на виното, жените и песента? Да живее Персия, това ще ви кажа.
— Персия звучи много по-добре, отколкото Иран, Чарли, много по-екзотично, така както беше, когато за първи път дойдохме тук, и много по-хубаво — отвърна Джени. За момент тя се разсея от избухналата отново стрелба, после продължи припряно, за да прикрие нервността си. — Шаразад ми каза, че те самите винаги са я наричали Иран, или Айран. Изглежда, че Персия са я наричали древните гърци, Александър Велики и тъй нататък. Повечето персийци бяха щастливи, когато Реза шах издаде декрета, че отсега нататък Персия ще се нарича Иран. Благодаря ти, Дънкан. — Тя пое чашата с вино, полюбува се на цвета му и се усмихна.
— Всичко е великолепно, Джен — каза той и леко я притисна.
Виното беше ароматно. Както и паят. Но те не бяха радостни. Толкова неща ги тревожеха. Минаха още танкове. Пак имаше стрелба. Червените отблясъци над Джалех се разширяваха. Далечен рев на тълпи. Внезапно, по средата на десерта — фруктова салата с бишкоти и крем, един от любимите десерти на Макайвър — нахълта Ногър Лейн, един от пилотите им. Олюляваше се, дрехите му бяха изпокъсани, придържаше едно момиче. Тя беше висока, чернокоса и черноока, раздърпана и в шок, фъфлеше патетично на италиански; единият ръкав на палтото й бе почти откъснат, дрехите, лицето, ръцете и косата й бяха мръсни, сякаш бе паднала в някоя канавка.
— Бяхме приклещени между… между полицията и някаква гадна паплач — бързо каза Ногър, почти в несвяст. — Някой педераст ми беше източил резервоара и… но тълпата, сигурно бяха хиляди, Мак! За момент всичко беше нормално, после всички се втурнаха да бягат и те… тая паплач, излязоха от една странична улица, мнозина имаха пушки… и този ужасен рев: „Аллах-ул акбар, Аллах-ул акбар“, от който се смразяваш от ужас… после… после камъни, запалителни бомби, сълзотворен газ и какво ли не, когато полицията и войската пристигнаха. И танкове. Видях три и си помислих, че копелетата ще се разпръснат. После някой от тълпата започна да стреля, след това всички и… трупове, трупове навсякъде. Хукнахме да се спасяваме, после ни забелязаха някакви гадове и започнаха да викат „Американски сатани“ и ни нападнаха, приклещиха ни в една уличка. Опитах се да им кажа, че аз съм англичанин, а Паула италианка, а не… но те се нахвърлиха върху мен и… и ако не беше един молла, огромно мъжище с черна брада и черен тюрбан… та този… този педераст им каза да се дръпнат и, Господи, те ни пуснаха да си вървим. Той ни наруга и ни каза да се чупим… — Ногър сграбчи чашата уиски и жадно го изгълта, опитвайки се да си поеме въздух. Ръцете и коленете му трепереха неудържимо, но той не ги забелязваше. Макайвър, Джени и Петикин го слушаха ужасени. Момичето хълцаше тихо.