Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Джени е щастлива в Абърдийн и не иска да се мести, децата завършват училище, току-що направихме първата вноска за къща, няма да се местим и Джени ще те убие.
— Разбира се — съгласи се Гавалан небрежно. — Та за „Шейк Ейвиейшън“?
— Малка, но добра хеликоптерна компания, която обслужва Залива. Имат три 206 и няколко самолета, базирани в Бахрейн. Ако се обмисли добре, те могат да вършат много работа за АРАМКО, „Екс Текс“, а мисля и за „Иран Ойл“. Ръководи я Джок Форсит, бивш парашутист и пилот, който създаде компанията през петдесетте години. Един стар мой приятел Скраг Скрагър, австралиец, е действителният собственик, бивш офицер от английските и канадските военновъздушни сили, сега е луд по хеликоптери. Най-напред базата им беше в Сингапур, където се срещнахме за първи път. Ние бяхме, ъ-ъ, бяхме малко на градус и не мога да си спомня кой е започнал, но другите казаха, че е било наравно. После се преместиха в Залива с един служител на „Екс Текс“, който се оказа, че има големи връзки и ги е лансирал. Защо?
— Току-що ги купих. Ти поемаш ръководството като управляващ директор от понеделник. Скрагър и всичките им пилоти и персонал или ще останат, или не, както кажеш ти, но ми се струва, че ще ни е необходим опитът им — според мен всички са добри момчета. Форсит е щастлив да се оттегли в Девон. Странно, Скрагър не спомена да те е познавал, но и аз прекарах само няколко минути с него и се занимавах с Форсит. Отсега нататък ние сме „С-Г Хеликоптърс Лтд“. Искам следващия петък да отидеш в Техеран… слушай, за Бога… в петък, и да установиш главната квартира там. Уредих ти среща с Бени-Хасан и подписах документите за сделката с военновъздушните сили. Той каза, че ще е щастлив да те представи на онези, които трябва, навсякъде. А, да, имаш десет процента от цялата печалба, десет процента от капитала в новия ирански филиал, управляващ директор си на Иран, което включва засега и останалата част от Залива…
Разбира се, Макайвър беше заминал. Никога не бе могъл да се противопостави на Андрю Гавалан и работата му харесваше, но така и не разбра как Гавалан бе успял да убеди Джени. Когато се беше върнал вкъщи, тя беше приготвила уискито му със сода и се усмихваше.
— Здравей, мили, добре ли мина денят?
— Да, какво става? — попита той подозрително.
— Ти си това, което става. Анди каза, че имало прекрасна нова възможност за нас на някакво място, наречено Техеран, в някаква страна, наречена Персия.
— Иран. Персия е старото име, Джен, днешното е Иран. Аз, ъ-ъ, аз мислех…
— Колко вълнуващо! Кога тръгваме?
— Е, добре, Джен, мислех, че ще си поговорим и ако ти си съгласна, ще го направя така, че да съм два месеца там на работа и един месец тук почивка…
— А какво мислиш да правиш през двата месеца, през нощите и неделите?
— Аз, ъ-ъ, ами ще работя като луд и…
— „Шейк Ейвиейшън“? Двамата със Скраг източно от Суец, пиене на корем и женички…
— Кой, аз? Хайде, ще имам толкова много работа, че няма…
— Не, момчето ми. Ха! Два там и един тук? Само през трупа на Анди и през моя също! Ще отидем там като семейство, за Бога, или въобще няма да тръгнем. — И още по-мило: Не си ли съгласен, мили?
— Виж сега, Джен…
След месец отново започнаха отначало, но беше вълнуващо, най-хубавото време, което някога бяха преживели, срещаха се с най-различни интересни хора, смееха се със Скраг и другите, сприятелиха се с Чарли и Локхарт, и Жан-Люк, и Ерики, развиваха компанията успешно, полетите им в Иран и Залива бяха най-безопасните; той управляваше така, както решеше. Неговото отроче. Единствено неговото.
„Шейк Ейвиейшън“ беше първата от много други придобити или слели се с тях компании. Гавалан уреждаше всичко.
— Откъде, по дяволите, вземаш всички тези пари, Анди? — беше се поинтересувал той веднъж.
— От банките, откъде другаде. Ние сме първокласни клиенти.
Едва много по-късно той откри случайно, че първата буква от наименованието им „С-Г Хеликоптърс“ произхожда от Струанови, които бяха тайният им източник на финансиране и информация. С-Г бе техен филиал.
— Как разбра, Мак? — беше попитал Гавалан грубо.
— Един мой стар приятел в Сидни, бивш военен пилот, който сега е в рудодобива, ми писа, че чул Линбар да разгласява, че С-Г е част от „Ноубъл Хаус“ — аз не знаех, но, изглежда, че Линбар иска да вкара Струанови в Австралия.