Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Хвърли брадвата — каза мъжът на лош английски — или ще те убия.
Ерики се поколеба. В този момент дотича Азадех, застана между тях, блъсна пушката настрани и закрещя на турски:
— Как се осмелявате да идвате тук? Как се осмелявате да носите пушки — какви сте вие, бандити? Това е наша земя. Махайте се от земята ни или ще ви вкарам в затвора. — Тя бе наметнала тежкото си кожено палто върху роклята си и трепереше от гняв.
— Тази земя е на народа — навъсено рече моллата, който стоеше настрана. — Покрий си косата, жено. Покрий си…
— Кой си ти, молла? Не си от моето село. Кой си ти?
— Аз съм Махмуд, молла на джамията Хайста в Табриз. Не съм от вашите лакеи — рече той ядосано и отскочи, защото Ерики се хвърли към него. Мъжът с пушката залитна и падна, но друг, достатъчно далеч, вдигна своята.
— В името на Аллаха и неговия Пророк, спрете тази чуждоземна свиня или ще ви пратя и двамата в ада. Точно това заслужавате.
— Ерики, спри! Остави тия кучета на мен — извика Азадех на английски, след това изкрещя на натрапниците: — Какво търсите тук? Това е наша земя, земя на баща ми Абдула хан, хан на горгоните, родственик на каджарите, управлявали тук векове.
Очите й бяха привикнали с тъмнината й сега тя се вглеждаше в тях. Бяха десетина, всички млади, всички въоръжени, непознати, всички, освен един — каландара, старейшината на селото.
— Каландар, как посмя да дойдеш тук?
— Съжалявам, Ваше Височество. — Той започна да се извинява. — Моллата каза да го доведа тук по тази пътечка, не по главния път и така…
— Какво искаш, паразит такъв? — обърна се тя към моллата.
— По-кротко, жено — отвърна, той още по-сърдито. Скоро ще дойдем на власт. Коранът има закони за голотата и разпуснатия живот: убиване с камъни и камшик.
— Коранът има закони и за нарушаване на границите, закони срещу разбойниците, заплашването на мирни хора, за бунтове срещу техните управници и благородници. Аз не съм от вашите наплашени и неграмотни жени. Знам кои сте вие и какво сте били винаги — паразити по селата и хората. Какво искате?
Откъм базата бързо се катереха хора с електрически фенери. Начело бяха двамата гуреливи англичани — Дибъл и Арбъри, Али Даяти предпазливо ги следваше. Всички бяха разчорлени, набързо облечени и разтревожени.
— Какво става? — попита Даяти и се взря в тях през дебелите си очила. Родът му служеше и бе покровителствуван от хановете на горгоните открай време. — Кои сте…
— Тия кучета — започна Азадех разгорещено — се появиха в тъмното…
— Дръж си езика, жено — изръмжа моллата гневно и се обърна към Даяти: — Кой си ти?
Даяти видя, че непознатият е молла, и поведението му веднага се промени.
— Аз съм представител на „Иран Тимбър“ тук, ваше преподобие. Какво има, мога ли да направя нещо за вас?
— Трябва ни хеликоптерът. На зазоряване го искам за полети до лагерите.
— Съжалявам, ваше преподобие, машината е разглобена за ремонт. Правило на чужденците е да…
Азадех го прекъсна гневно.
— Молла, с какво право смееш да идваш тук посред нощ и да…
— Имам Хомейни е издал заповед…
— Имам? — повтори тя шокирана. — С какво право наричаш аятолах Хомейни така?
— Той е имам. Издал е заповеди и…
— Къде в Корана или Шарията се казва, че един аятолах може да бъде имам и да заповядва на правоверните? Къде е казано, че…
— Ти не си ли шиитка? — попита моллата вбесен. Съзнаваше, че хората му го слушат.
— Да, шиитка съм, но не съм необразована глупачка, молла! — Последната дума прозвуча като ругатня. — Отговаряй!
— Моля ви, Ваше Височество — повтаряше Даяти. — Моля, оставете това на мен, моля, умолявам ви!
Но тя се разкрещя яростно, моллата и другите се присъединиха, настроението ставаше застрашително. Ерики вдигна брадвата и изрева вбесен, защото не можеше да разбере какво говорят. Внезапно настъпи тишина, после един от мъжете вдигна автомата си.
— Какво иска това копеле, Азадех? — попита Ерики. Тя му обясни.
— Даяти, кажи му, че не може да получи моя 212 и да изчезват от земята ни веднага или ще повикам полиция.
— Моля ви, капитане, моля ви, позволете ми аз да се разбера с тях. — Даяти се изпоти от притеснение, да не би Азадех да се намеси в разговора. — Моля ви, Ваше Височество, моля ви, приберете се! — После се обърна към двамата инженери. — Всичко е наред, можете да си лягате. Аз ще се оправя.