Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Днес е събота, отидоха на кино и…
Една тухла счупи един от прозорците и глъчката от бунта започна отново. Техният апартамент беше на втория етаж, с изглед към тясна уличка в гъсто населения район Монкок. Макайвър дръпна Джени, за да я скрие, и предпазливо погледна навън. Долу на улицата имаше поне десет хиляди китайци, всички викаха: „Мао, Мао, Куай Лох! Куай Лох!“ (чуждестранен дявол, чуждестранен дявол) — обикновения им боен вик, и се блъскаха към полицейския участък на стотина метра по-нататък, където малък отряд от униформени китайски полицаи и трима британски офицери чакаха мълчаливо зад барикадата.
— Господи, Джен, те са въоръжени! — прошепна Макайвър. Обикновено полицията имаше само палки. Предишния ден швейцарският консул и жена му бяха загинали съвсем наблизо — тълпата бе преобърнала колата им и я бе подпалила. През нощта по радиото и телевизията губернаторът бе предупредил, че е заповядал на полицията да предприеме всичко необходимо, за да спре бунтовете.
— Лягай долу, Джен, скрий се…
Думите му бяха удавени от полицейския високоговорител — началникът на полицията заповядваше на кантонски и английски на насъбралите се бунтовници да се разпръснат. Бунтовниците не му обърнаха внимание и нападнаха барикадата. Заповедта да спрат отново бе пренебрегната. После започна стрелбата и тези отпред изпаднаха в паника и бяха стъпкани от другите, които се опитваха да избягат. Улицата опустя, като се изключат около дузината лежащи в мръсотията тела. Същото беше и на остров Хонконг. Следващия ден цялата колония беше отново спокойна, нямаше сериозни бунтове, само няколко групички от дебелоглави Червени отряди, които се опитваха да насъскат тълпата и бяха бързо депортирани.
През следващата седмица Макайвър продаде дела си в хеликоптерния бизнес, замина за Абърдийн преди Джени и се хвърли с удоволствие в новата си работа. Беше й необходим един месец, за да опакова багажа, да уреди апартамента и да продаде онова, което не им трябваше. Когато пристигна, той беше намерил чудесен апартамент близо до хеликоптерното летище „Макклауд“, който тя веднага отхвърли. „За Бога, Дънкан, най-близкото училище е на милион мили оттук. Апартамент в Абърдийн? Сега, след като си богат колкото Дънрос, ще наемем къща…“
Той се усмихна на себе си, мислейки си за онези първи дни. Джени беше щастлива, че е отново в Шотландия — тя никога не бе харесвала истински Хонконг, животът им там бе толкова труден — парите не стигаха, тя трябваше да се грижи за децата сама. Той харесваше работата си, Гавалан си заслужаваше да се работи за него и с него, но не обичаше Северно море, студа, влагата и болките, които му донесе пълният със соли въздух. Но почти петте прекарани там години си струваха: той успя да поднови и увеличи контактите си във все още малкия международен хеликоптерен свят — повечето пилоти бяха бивши офицери от английските, канадските, австралийските и американските военновъздушни сили. Винаги щедри премии на Коледа, предвидливо заделяни за дните, когато ще излезе в пенсия, и винаги кашон с „Лох Вей“. „Анди, точно това условие ме привлече най-много!“
Гавалан винаги беше движещата сила, придържаше се неотклонно към мотото на компанията „Бъди смел“… В източна Шотландия днес Гавалан беше известен като „Земевладелецът“, бе закупил имоти от Абърдийн до Инвърнес и на юг, чак до Дънди, пипалата му стигаха до Лондон, Ню Йорк, Хюстън — навсякъде, където имаше петролни залежи. „Да, старото Китайче е велико и може да върти повечето хора на пръста си помисли си Макайвър беззлобно. — Нали и мен прати чак…“
— Слушай, Мак — каза Анди Гавалан един ден в края на шестдесетте. — Току-що срещнах един висш генерал от Иранския генерален щаб на стрелбището. Генерал Бени-Хасан. Голям стрелец е! Улучи двадесет пъти срещу моите петнадесет! Прекарах доста време с него през уикенда и му продадох хеликоптери за близко осигуряване на артилерийските и танковите им подразделения заедно с цялостна програма за обучение на армията и военновъздушните им сили, както и хеликоптери за нефтения им бизнес. Правим голям удар, момчето ми…
— Но ние нямаме достатъчно оборудване и за половината от тази работа.
— Бени-Хасан е страхотен, а шахът наистина е прогресивен монарх — с големи планове за модернизация. Знаеш ли нещо за Иран?
— Не, Китайче — отговори Макайвър подозрително. Започваше да схваща накъде бие Гавалан. — Защо?
— Запазил съм ти място в самолета за Бахрейн за петък, ти и Джени… сега, чакай за момент, Мак! Какво знаеш за „Шейк Ейвиейшън“?