Нито пени повече, нито пени по-малко

В четвъртък вечерта Жан-Пиер дойде точно в седем и половина, както пишеше в поканата. Стивън се възхити на изисканото сако и широката вратовръзка на своя гост, изненадан, че такъв светски лъв като Жан-Пиер Ламан се е хванал в капана на „Проспекта Ойл“. Впусна се в монолог за мястото на равнобедрените триъгълници в съвременното изобразително изкуство, а Жан-Пиер приглади мустак. При обичайни обстоятелства Стивън не би говорил цели пет минути без прекъсване точно по тази тема и се размина на косъм с неизбежните прями въпроси, които Жан-Пиер тъкмо се канеше да му зададе, благодарение на появата на доктор Робин Оукли. През последния месец беше отслабнал няколко килограма, въпреки това Стивън веднага разбра защо е толкова преуспял като лекар на частна практика с кабинет на Харли стрийт. Както се е изразил по друг повод X. X. Мънроу17, Оукли имаше външност, заради която жените бяха склонни да му прощават всички останали дребни недостатъци. Лекарят огледа от глава до пети своя домакин — твърде недодялан тип, и се подвоуми да пита ли още сега дали някога са се срещали. Но се отказа и реши да поизчака — надяваше се по време на вечерята да разбере по едно или друго защо е бил поканен. Притесняваше го послеписът за Дейвид Кеслър.

Стивън го представи на Жан-Пиер и двамата си размениха няколко думи, докато домакинът оглеждаше масата. Вратата се отвори за пореден път и портиерът оповести малко по-почтително, отколкото преди:

— Лорд Бригсби.

Стивън отиде да го посрещне — не знаеше дали да се поклони, или само да се ръкува. Джеймс не познаваше никого от присъстващите на тази странна сбирка, ала с нищо не показа, че е притеснен, и с лекота се впусна в разговор. Дори Стивън му се възхити, макар че се сети колко трудно благородникът е завършил колежа „Крайст Чърч“, и се запита дали той изобщо ще допринесе с нещо за осъществяването на неговия план.

Кулинарните усилия на главния готвач на „Модлин“ направиха чудото, на което бе и разчитал домакинът. Кой ще тръгне да пита защо е поканен при изкушението да похапне от агнешкото с дъх на чесън и от приказните бадемови пастички и да пийне от отлежалото вино!

Накрая, след като сервитьорите разчистиха масата и се канеха за втори път да им поднесат портвайн, Робин не издържа и рече:

— Дано въпросът не ви прозвучи грубо, доктор Брадли.

— Наричайте ме Стивън.

— Та мога ли да попитам, Стивън, каква е целта на малката ни сбирка?

В него се впиха три чифта очи, които очакваха отговора на същия въпрос.

Стивън стана и огледа своите гости. Обиколи два пъти масата и чак тогава заговори. Припомни всичко, което се е случило през последните няколко седмици. Разказа как се е срещнал в същата тази стая с Дейвид Кеслър, как е вложил парите си в „Проспекта Ойл“, а малко след това е бил посетен от следователите в отдел „Крупни измами“ на Скотланд Ярд и е разбрал от тях доста любопитни неща за Харви Меткаф. Приключи старателно подготвената си реч с думите: