Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
Прибра се в жилището си в колежа. Беше сигурен, че сега знае за Харви Меткаф повече от всеки друг, ако не броим може би Арлин и следователя Клифорд Смит от отдел „Крупни измами“. И този път стоя до среднощ, за да попълни досието, което вече възлизаше на около четирийсет машинописни страници.
Накрая си легна и потъна в дълбок сън.
Отново стана рано и слезе в кафенето, където хапна яйца с бекон и препечен хляб и кафе. После отиде заедно с досието в канцеларията и преснима всеки лист в четири екземпляра — така разполагаше с четири еднакви папки. Мина по моста Модлин, както винаги възхитен от добре поддържаните лехи в университетската ботаническа градина вдясно, и се отби в книжарница „Максуел“ от другата страна на моста.
Прибра се в жилището си с петте досиета, беше ги подвързал в красиви папки в различен цвят. Сложи ги в едно от чекмеджетата на писалището, което държеше заключено. Както приляга на математик, се отличаваше с подреден пъргав ум, с какъвто Харви Меткаф не се беше сблъсквал никога досега.
Стивън извади записките, които си беше водил по време на разговора със следователя Смит, и набра „Справки“, откъдето поиска адресите и телефоните в Лондон на доктор Робин Оукли, Жан-Пиер Ламан и лорд Бригсби. Оттам му обясниха, че не можело да му дават повече от два телефона наведнъж. Стивън бе смаян: от какво ли печелеха тия хора? В Щатите от справочния отдел на телефонна компания „Бел“ на драго сърце щяха да му съобщят, ако трябва и десет номера и накрая да му кажат: „Заповядайте пак!“.
Двата телефонни номера и адреси, които с толкова мъки успя да получи от намусената телефонистка, бяха на доктор Робин Оукли, чийто кабинет се намираше на Харли стрийт 122 в Западен Лондон, и на галерия „Ламан“, собственост на Жан-Пиер Ламан, която пък беше на Ню Бонд стрийт 40 в Западен Лондон. Стивън звънна повторно на „Справки“ и поиска номера и адреса и на лорд Бригсби.
— В Централен Лондон няма лице с такова име — отвърна служителката. — Може би телефонът му не е посочен в справочника. Ако той изобщо е лорд — изсумтя презрително тя.
Стивън отскочи до професорската стая и прегледа последното издание на „Кой кой е“, където откри благородника:
БРИГСБИ, виконт; Джеймс Кларънс Спенсър, р. 11.X.1942 г., земевладелец, син и наследник на петия граф Лаут; благород. титла присъдена ок. 1764 г. Образование: „Хароу“, „Крайст Чърч“, Оксфорд (бак.). Участ. в Театралното дружество към Оксфордския университет. Лейтенант от Гренадирския гвардейски полк, 1966 — 1968 г. Хоби: поло (но не ватерполо), лов. Адрес: Татуел Хол, Лаут, Линкълншир. Членство в клубове: „Гарик“, „Гардс“.
Оттам Стивън се вдигна и отиде в колежа „Крайст Чърч“, където попита секретарката в деловодството дали има в архива лондонския адрес на Джеймс Бригсби, дипломирал се през 1963 година. Жената надлежно му съобщи, че въпросният човек живеел на Кингс Роуд 119 в Югозападен Лондон.
На Стивън вече му харесваше да проучва Харви Меткаф и да подготвя удара срещу него. Излезе от „Крайст Чърч“ и по Хай стрийт се върна с ръце в джобовете в „Модлин“ — пътем съчини наум кратичко писмо. Нощните драскачи в Оксфорд пак се бяха развихрили и върху стената на един от колежите се мъдреше надписът: „Ректорът е гадняр“, графитите бяха пресни-пресни. От немай-къде Стивън бе приел да стане заместник-ректор на „Модлин“ по дисциплината. Усмихна се. Ако решеше, че графитите са забавни, ги оставяше до края на семестъра, ако обаче не му допадаха, пращеше някого от портиерите да ги заличи. Щом се върна в жилището си, седна на писалището и написа поканата, която вече бе съставил наум:
Колежът „Модлин“
Оксфорд
15.IV.
Драги д-р Оукли,
Следващия четвъртък вечер в жилището ми ще се състои малка вечеря, на която ще присъстват подбрани гости.
Ще се радвам, ако отделите време, за да ми гостувате и Вие, според мен ще установите, че си е струвало да дойдете.
Искрено Ваш,
Стивън Брадли
П. П. Съжалявам, че Дейвид Кеслър няма да може да присъства.
Облекло официално, начало 20 ч. Явете се в 19:30 ч.
Стивън смени листа в допотопната пишеща машина марка „Ремингтън“ и написа същите писма и на Жан-Пиер Ламан и лорд Бригсби. След това седя известно време замислен, накрая набра един от вътрешните телефони в колежа.