Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
Стивън не обичаше никак да лъже, но какво да се прави, при тези обстоятелства нямаше друг избор.
— Чакай тук, ще отскоча до справочната да видя дали имаме нещо за него.
Колкото да убие времето, Стивън зачете вестникарските заглавия, накачени върху дъската в кабинета на Комптън-Милър — очевидно бяха на дописки, с които той се гордееше: „Министър-председателят ще дирижира оркестър в Роял Фестивал Хол“, „Мис Свят харесва Том Джоунс“, „Мохамед Али заявява: Отново ще стана шампион“.
След петнайсетина минути Ричард се появи, понесъл обемиста папка.
— Заемай се, Декарте! Ще се върна след час и ще идем на кафе.
Стивън кимна и се усмихна признателно. На Декарт никога не му се е налагало да решава сам проблемите, на които се е натъквал.
Всичко, което Харви Меткаф искаше светът да знае за него, се съдържаше в папката, имаше обаче и нещица, които той едва ли е искал светът да узнава. Стивън научи, че богаташът идвал всяка година в Европа, за да гледа тенис турнира в Уимбълдън, за успеха на конете му в надбягванията на хиподрума „Аскот“ и как Меткаф само дебнел да купи картина на импресионистите, за да попълни личната си колекция. Веднъж Уилям Хики от „Дейли Експрес“ беше зарадвал читателите си със снимка на шишкавия Харви по бермудки и с репортаж как той прекарвал по две-три седмици в годината на частната си яхта в Монте Карло, та да му е удобно да отскача до казиното. Според журналиста баснословното състояние на Меткаф било прекалено ново, за да е спечелено с честен труд. Стивън си записа най-прилежно всички данни, които според него можеха да му свършат работа, и тъкмо разглеждаше снимките, когато Ричард се върна.
Журналистът го заведе в кафенето на същия етаж. Касиерката в края на щанда на самообслужване почти не се виждаше от валмата тютюнев дим.
— Ричард, не открих всички сведения, които ми трябват. Харвардският университет смята да измъкне от Меткаф доста тлъста сума, някъде към един милион в зелено. Къде другаде бих могъл да намеря нещичко?
— Според мен в „Ню Йорк Таймс“ — отвърна Комптън-Милър. — Ела, ще отскочим до Тери Робъртс.
Кореспондентският пункт на „Ню Йорк Таймс“ в Лондон също се намираше на петия етаж в редакцията на „Таймс“ на Принтинг Хаус Скуеър. Стивън си спомни огромната сграда на Четирийсет и трета улица, където се помещаваше „Ню Йорк Таймс“, и се запита дали и кореспондентите на лондонския „Таймс“ работят там. Тери Робъртс се оказа върлинест, вечно ухилен американец. Посрещна Стивън много дружелюбно, така че той да не се притеснява, умение, което си бе създал едва ли не подсъзнателно през годините и което бе голям плюс, ако искаш да се добереш до повечко информация.
Стивън обясни и на него защо проучва Меткаф. Тери прихна.
— В Харвардския университет май не се интересуват много-много откъде им идват даренията. Този тип е открил повече законни начини да краде пари, отколкото Данъчното управление.
— Не думай! — направи се на вода ненапита Стивън.
Сведенията за Харви, с които разполагаха в „Ню Йорк Таймс“, бяха събрани в дебела папка. „Възходът на Меткаф от разсилен до милионер“, както гласеше едно от заглавията, беше отразен най-старателно. Стивън отново седна да записва по любопитното. Подробностите около дейността на „Шарпли и син“ му се сториха много увлекателни, както и далаверите с оръжие по време на войната, и статиите за семейството, от което произхождаше жената на Меткаф — Арлин, интересни бяха и дописките за дъщеря му Розали. Намери снимки и на двете, но по онова време щерката бе само на петнайсет години. Имаше пространни статии и за два съдебни процеса отпреди четвърт век, в които Харви е бил обвинен в измама, но така и не е бил осъден, а също за по-скорошно дело от 1956 година, когато към богаташа са били предявени обвинения в измама с ценни книжа и акции в Бостън. И този път Харви се бе отървал на косъм, но окръжният прокурор не бе оставил у съдебните заседатели никакво съмнение какво точно мисли за господин Меткаф. Напоследък Меткаф се споменаваше само в светската хроника на вестниците: какви картини, коне и орхидеи притежавал, как дъщеря му жънела успехи в университета „Васар“, как той пътувал из Европа. За „Проспекта Ойл“ нямаше и думица. Колкото и да му беше неприятно, Стивън трябваше, възхитен, да признае, че Харви умее да крие от печата своите далавери.