Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
Джеймс така и не успя да си представи, че изглежда така. Но ако не друго, то поне беше разбрал как се казва момичето — Ан. То отново вдигна глава и Джеймс му показа с езика на жестовете, че е видял снимката. Младата жена му се усмихна и пак се зачете в книгата.
На гара Рединг лелката слезе, отнасяйки със себе си и списанието. „Какво по-добро от това!“ — помисли си Джеймс. Донякъде притеснена, Ан отново вдигна очи и се усмихна обнадеждена на шепата пътници, които сновяха напред-назад по коридора и търсеха свободни места. Колкото до Джеймс, той ги изгледа на кръв. Никой не влезе в купето. Джеймс беше спечелил първия рунд. Влакът потегли и той започна своя гамбит, в който според общоприетите представи беше доста добър.
— Моят стар приятел Патрик Личфийлд е направил невероятна снимка за корицата на „Вог“ — подметна уж между другото.
Ан Съмъртън вдигна очи. На живо беше дори по-хубава, отколкото на фотографията, за която говореше Джеймс. Стори му се неустоима с тъмната си коса, подстригана по последната мода, наложена от Видал Сасун, с големите светлокафяви очи и безупречната кожа. Беше с тъничка фигура, без каквато най-известните модели трудно ще си изкарват прехраната, същевременно обаче имаше излъчване, с каквото не можеха да се похвалят повечето й колежки. Джеймс я гледаше като омагьосан — искаше му се тя да каже нещо.
Ан беше свикнала да я ухажват и да й се натрапват, затова пък беше доста изненадана от репликата за лорд Личфийлд. Ако мъжът отсреща наистина му беше приятел, ако не друго, тя поне можеше да се държи мило с него. А и той бе толкова плах и притеснен, че й стана симпатичен. Неведнъж и дваж Джеймс се бе правил на стеснителен и това неизменно се бе увенчавало с успех, сега обаче наистина се беше стегнал. Опита още веднъж.
— Сигурно е страшно интересно да работиш като модел.
„Какво ти интересно! По-идиотска професия не знам да има“ — помисли си. Защо не можеше просто да й каже, че изглежда невероятно. Да й предложи да си поговорят и ако след това пак я смята за неотразима, да продължат да си говорят. Но тия неща не ставаха така. Джеймс знаеше, че трябва да следва общоприетото.
— Понася се, ако договорите са добри — отвърна момичето, — но днес останах без душа. — Гласът й беше нежен, с едва доловим отвъдокеански акцент, който се видя на Джеймс много привлекателен. — Цял ден се усмихвам — снимахме реклама за паста за зъби и фотографът все недоволстваше. Единственото хубаво е, че приключихме един ден по-рано. А вие откъде познавате Патрик?
— Навремето сме учили заедно в „Хароу“. Вършехме дивотии, но на него все му се разминаваше.
Ан се засмя — нежно и сърдечно. Мъжът отсреща явно наистина познаваше лорд Личфийлд.
— А сега виждате ли се?
— От дъжд на вятър по приемите. Той често ли ви снима?
— Не — каза Ан. — Само веднъж — за корицата на „Вог“.
Така, улисани в сладки приказки, не забелязаха кога са изминали пътя от Рединг до Лондон — стори им се миг. Докато вървеше до Ан по перона на гара Падингтън, Джеймс се престраши да й предложи:
— Може ли да ви закарам до вас? Оставил съм колата зад ъгъла, на Крейвън стрийт.
Ан прие — тъкмо нямаше да търси посред нощ такси.
Джеймс я откара с алфа ромеото. Вече беше решил, че не може и занапред да се вози на такъв луксозен автомобил — цените на бензина непрекъснато се повишаваха, а неговите пари се топяха като лански сняг. През целия път не спря да дърдори весело. Оказа се, че момичето живее в жилищен блок в Чейни Роу с изглед към Темза. За изненада на Ан Джеймс само я остави пред входа и й пожела лека нощ. Не й поиска дори телефонния номер, знаеше само малкото й име. „Жалко“ — помисли си тя, докато затваряше входната врата. Беше й дошло до гуша от мъжете, които по един или друг начин бяха свързани с рекламната дейност и смятаха, че щом се снимат по бельо, манекенките трябва да им угаждат на всяка прищявка. Мъжът от влака беше къде-къде по-мил, различаваше се от тях.
Джеймс обаче знаеше какво прави. Отдавна беше установил, че жените се чувстват поласкани, ако ги потърсиш точно когато го очакват най-малко. В тактиката му влизаше да остави у жената, на която е хвърлил око, впечатлението, че няма да го види никога повече, особено пък ако първата среща е минала добре. Прибра се на Кингс Роуд и седна да обмисли нещата. За разлика от Стивън, Робин и Жан-Пиер още не му беше хрумнало как да разгромят Харви Меткаф. Затова пък в главата му вече зрееха планове за Ан.